Уникалните в цял свят народни астрономически обсерватории в България възникват след изстрелването на първите изкуствени спътници на Земята в отговор на нарасналия интерес на обществеността към всичко ставащо на небето.

Небивал ентусиазъм! Очите на всички са устремени нагоре – следят бързо движещите се светли точици на фона на звездите – за първи път изкуствено тяло, сътворено от човешки ръце мери ръст с Природата. Следват още стартове на ракети с нови изкуствени “луни”. Възниква необходимост от изследване на движението, промяната в блясъка им, възприемане на информацията. Нужни са редовни наблюдения и на изкуствените спътници на Земята, и на небесните обекти и явления. Нужни са обучени наблюдатели – възможно повече и съответно – нужда от институции, занимаващи се с такава дейност.

В София е основано Българско астронавтическо дружество. Негов председател от 1957 г. до смъртта си през 1979 г. е роденият на 11 юли 1898 г. в Стара Загора академик Никола Бонев. Завършил физика в Софийски университет, той специализира астрономия в Сорбоната в Париж. Ръководител е на Катедра Астрономия в Софийски университет от 1928 до 1966 г. От 1999 година е Почетен гражданин на Стара Загора.

Първият клон на Българското астронавтическо дружество извън София е в Стара Загора към аероклуба на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната).

На 13 март 1960 г. със съдействието на професор Никола Бонев тогава, местни ентусиасти и активни дейци в ДОСО е основана секция Астронавтика. Неин ръководител е Бончо Кънчев Бонев, роден на 4 май 1917 г. в Малка Верея, дългогодишен сътрудник на ДОСО, радиолюбител и конструктор на първите радиоприемници в нашия град, ръководител на секцията по ракетомоделизъм.

Първият изкуствен спътник на Земята  ("Спутник-1") (Радиосигналът от спътника, записан в САЩ- Вашингтон, Федерален окръг Колумбия)	Бончо Бонев- основател и първи директор на Народната обсерватория - Ст.Загора

Първоначално в трите основни дейности на секция Астронавтика - астрономия, ракетна техника и радиотелемеханика, се включват учащи се, инженери, технически кадри, любители на небесните явления от всички възрасти. Броят им само за първата година е над 800! А занятията се водят в една стаичка в сградата на сегашните детски магазини до ритуалните зали на Община Стара Загора,  малко по-късно – в няколко тавански стаи в бившето Първо средно училище, сега ГПЧЕ „Ромен Ролан”. Уж временно решение, но останало постоянно вече почти половин век – тук до ден днешен се помещава основаната официално на 26 февруари 1961 година първа Народна обсерватория. Идеята за единственото тогава по рода си учреждение среща подкрепата на Старозагорската управа в лицето на председателя на Общинския съвет Йордан Капсамунов.

Занятията в секция Астронавтика към ДОСО Стара Загора, 1960 година	Малко преди официалното откриване на Старозагорската обсерватория, на 15 февруари 1961 г. на връх Столетов е екип от астрономи-любители, ръководен на назначената вече за първи щатен астроном Величка Драганова.  Резултатите от наблюдението на слънчевата корона са в архива на БАН.

Бончо Бонев е ръководител на Старозагорската обсерватория до пенсионирането си през 1984 г. Той способства за възникването на народни обсерватории в началото на 60-те години на миналия век в Димитровград, Варна, Белоградчик. По-късно – в Ямбол, Смолян, Габрово. Работи за тяхното развитие и снабдяване с уреди и телескопи.

На 26 февруари 1961 година официалнов двора на Първо средно училище е открита Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора	Юрий Гагарин на летището в Стара Загора. Първия космонавт на планетата дава съгласието си Старозагорската обсерватория да носи неговото име.

Специализира астрономия в СУ и разработва звездна карта, съобразена с географското място на България, с практическо ръководство към нея за боравене с небесни координати. Тя се използва масово досега. От 60-та година, когато официално обсерватория още няма, за нуждите на водените 3-годишни курсове по астрономия за обучение на наблюдателите в секция Астронавтика са разработени първите единствени по рода си учебни програми, утвърдени от тогавашното Министерство на образованието. За първи път в световната практика тук се провежда научна работа със средношколци. На тях се възлагат такива отговорни дейности като астрономически наблюдения, те учавстват в програмата за наблюдение на изкуствени спътници на Земята и в обработката на резултатите си. Нещо повече – правят собствени изследвания върху направените наблюдения на астрономически обекти и явления. Учавстват в младежки конференции, проекти и форуми със свои доклади.

Курсове за астрономи-любители се провеждат непрекъснато. Днес времетраенето им е съкратено и се използват възможностите на съвременните технологии за достъп на всеки интересуващ се до постоянно обновяваните по съдържание и методика теми по обща астрономия на интернет-сайта: http://astronomy4all.com/.

Сега обсерваторията разполага с 3 нови съвременни телескопа за любителски наблюдения, но все още са на разположение някои от тези, закупени през онези далечни години. Ето какво четем в архивните публикации:

Из архива на в-к „Септември”, гр. Стара Загора 19 януари 1961 г.:

„С ценното съдействие на др. Ханс Баум, инж. Вайзе от търговското представителство на ГДР у нас бяха доставени от завод „Карл Цайс” Йена три телескопа: 2 рефлекторни с увеличение до 200 пъти и един огледален с увеличение до 375 пъти. Доставени са също две по-малки тръби за любителски наблюдения, астрокамера, астрофотокамери, апаратури за модерна фотолаборатория и др.”

Започва строителство на нови тавански помещения с доброволния труд на любителите-астрономи. Набавят се необходимите съоръжения за обсерваторията. Построена е кръгла астрономическа кула с въртящ се купол, в която е 15-см телескоп и квадратна кула с плосък покрив с 8-см рефрактор със слънчев екран, чрез който се фиксират слънчевите петна. Обсерваторията вече разполага с фотолаборатория и богата за времето библиотека. Разполага със специални фотокамери, часовници, хронометри; бинокли, астрономически тръби АТ-1 за наблюдение на изкуствени спътници. В обсерваторията се извършва системна наблюдателна и научна дейност.

Първите астрономи-любители в Старозагорската обсерватория наблюдават ИСЗ	Почетна грамота  за Старозагорската обсерватория от Астросъвета към АН на СССР

Освен астрономическите обекти и явления като слънчеви и лунни затъмнения, слънчева активност, променливи звезди, метеорни потоци, обединяващи усилията на многобройните астрономи-любители и малцината професионалисти, от основаването на народните обсерватории се провеждат наблюдения на изкуствени спътници на Земята (ИСЗ).

Из архива на в-к „Септември”, гр. Стара Загора:

„Вече една година Академията на науките на Съветския съюз има още един от многото си активни сътрудници Станция 1102 (в Астрономическата обсерватория в Стара Загора). Една след друга тук пристигат шифрованите телеграми и не след дълго, след успешно извършени наблюдения, директно до изчислителния център „Москва-Космос” при АН се изпращат отговорите на станцията.”

До началото на 80-те години наблюдения на ИСЗ от наблюдателната тераса в града все още са възможни, но вече се чувства силната запрашеност на градския въздух, а улиците се осветяват нощем все повече. Станция за наблюдение на ИСЗ 1102 се пренася извън града в специално построената за целта сграда в района на детските лагери на Старозагорските минерални бани. Преди да започне функционирането на новата апаратура за фотометриране на координатите на ИСЗ, програмата е прекратена. Наблюдателната станция остава на разположение на Обсерваторията за провеждане на летни астрономически школи и наблюдения на астрономически събития през цялата година.

Всъщност, необходимост от разрастване на наблюдателната база на Старозагорската обсерватория има от съществуването й. Не са липсвали амбиции от страна на нейния ръководител Бончо Бонев. В самото начало на 60-те години се провеждат системни наблюдения на астроклимата в града с цел да се построи национална астрономическа обсерватория. Близостта на бързо развиващия се индустриален град обаче е пречка. Национална астрономическа обсерватория се изгражда на връх Рожен в Родопите в началото на 80-те години на миналия век като наблюдателна база към БАН и там е 2-метровия телескоп – доскоро най-големият на Балканският полуостров.

Особено ценна придобивка за наблюдение на Слънце и планети е 20-см телескоп Куде- рефрактор, чийто купол се изгражда на Втория баир отново с доброволния труд на астрономите-любители: През 1968 година извънградската база на народната обсерватория вече функционира.

"Двамата Боневци":  Бончо Бонев  (вляво)  и проф.  Никола  Бонев  на площадката на новостроящата се  извънградска  база на Старозагорската обсерватория  в местността  "Вторият баир"  - връх Каздлера  в Сърнена гора	Бончо Бонев под купола на Куде-рефрактора  в извънградската база на обсерваторията на "Втория баир"

С разширяване на дейността и базата на обсерваторията щатът се разширява със: Симеон Владимиров, Георги Обесников, Генчо Тодоров, Митко Гогошев, Цветана Гогошева и Кольо Казаков. През 1974 година с решение на Министерски съвет обсерваторията на Аязмото става Базова астрономическа обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) на БАН с директор Митко Гогошев. Там се изработва космическа техника, а по-късно е построен Ситуационен център за получаване и обработка на данни от изкуствени спътници на Земята. Сега в тази база работят основно два екипа старозагорски учени: към Института по астрономия  и към Института за космически изследвания при БАН.

Обсерваторията на покрива на училищната сграда в Стара Загора продължава да се развива. Тук е естественото място на множеството астрономи-любители – в курсовете и специализираните групи за любителски наблюдения на астрономически обекти и явления; тук се организират и провеждат астрономически лагер-школи и експедиции с любители на астрономията от най-малки до пораснали деца; сред тях са участниците, прославили България в международни астрономически олимпиади, в международни и национални проекти, конкурси и астрономически конференции.

Народните обсерватории са естествени средища за популяризиране на астрономията и космонавтиката и са част от образованието на подрастващите. Тук са специалистите, които оказват методическа помощ на учителите по физика и астрономия, човек и природа, география, природознание, биология, химия, философия и други учебни предмети. Учебни лекции и демонстрационни наблюдения се провеждат с хиляди ученици от различни възрасти и граждани на Стара Загора, както на гости на града от страната и чужбина.

Планетариумите са уреди, които имитират звездното небе, видимото му въртене от изток на запад – изгреви и залези на Слънцето и звездите; наличието на планети сред звездите и техните странни движения на фона на звездите; към тях има проектори на Слънчевата система с действителното движението на планетите около Слънцето; проектор за комета и метеорен поток. Поставени в зали с куполовиден таван, тези уреди са забележителна небесна атракция, влизаща право в душите на посетителите.

Първият самоделен планетариум на български инженер и любител на астрономията е в Димитровград  към втората народна астрономическа обсерватория, основана през 1962 г. По-късно самоделният апарат е заменен със закупен от заводите „Карл Цайс”, Йена. Оттам са закупени планетариуми за други народни обсерватории у нас, включително и за Стара Загора. Амбицията на Бончо Бонев е да бъде изградена специална сграда за Планетариум, както е прието  да се наричат самите сгради с такива уреди. Така е навсякъде по света, но тук упоритостта му не успява да пробие стената от апатия на местната администрация. Закупеният за града ни планетариум заминава за Смолян, където по същото време се изгражда новият център на града и там намира достойното си място. Това е най-големият и досега Планетариум в нашата страна. За нашия град остава възможността да се оборудна една от залите на обсерваторията с по-малък планетариум.

Уредът планетариум в звездната зала на НАОП „Юрий Гагарин”, Стара Загора

През 1977 г. със средства от бюджета на Стара Загора от Пловдивския панаир се купува планетариум на заводите “Карл Цайс”, Йена и... отново строителство, любители-астрономи, доброволен труд и... на 3 ноември 1978 г.  повторно се ражда Народна астрономическа обсерватория и Планетариум (НАОП) „Юрий Гагарин”.

Новият демонстрационен уред - планетариумът се превръща в една от забележителностите на града. Върху 6-метровия висящ купол, чиято оригинална конструкция спестява 150 хиляди държавни лева, в звездната зала се проектира цялото небе с неговото въртене и красота. Електронно-програмното устройство на планетариума показва всяко явление на небето с голяма точност. Дори при облачно време и през деня тук можеше да се наблюдава движението на планетите сред звездите от 1950г. до 2030г., както и цялото небе – това, което се вижда от нашето местоположение на Земята и недостъпните при реални условия за нас най-южни съзвездия, а също: лунните фази, видимото преместване на Луната нощ след нощ на фона на звездите, появата на комета, падане на метеори, променлива звезда. Планетариумът тип ZKP-2 у нас бе единственият тогава в страната и трети в Европа (след ГДР и Полша) по технически възможности и компактност на подкуполната зала. По ефективен начин бяха решени проблемите за светлината и акустиката. Хиляди групи ученици от града и страната посетиха демострациите и тематиките по учебната програма в средния курс на българското училище, много граждани и гости на страната се възползваха от атракцията на звездното небе и обзорните музикално-поетични програми на Планетариума, разработвани постоянно от малцината специалисти на щат.

Черна дата за НАОП и града ни е 26 юни  1994 г. Неделя сутрин. Късо съединение на старата електроинсталация в сградата на НАОП предизвиква пожар, който тлее с часове наред. Когато димът и огънят лумват през покрива вече е много късно. Пожарната реагира веднага, но достъпът е труден. Няма толкова висока стълба, няма вода във водопровода. Пожарникарите са принудени да изпомпват вода от плувния басейн...Огънят погълна почти всичко - онова, което е било съграждано и събирано в продължение на 30 години. Библиотеката... планетариумът... хранилището... фотолабораторията... архиви, снимки... Сградата бързо е възстановена, но вече без „сърцето”, без магията на звездната зала... Само за година базата е възстановена изцяло по нов проект и снабдена с уреди, мебели, диапозитиви, видеозаписи, книги и справочници - дарения от другите обсерватории в страната, местните училища и институции.

На 4-ти октомври 1995 година НАО(без Планетариум)  е открита официално за пореден път.

Школата за астрономи-любители функционира и по време на възстановителните работи. Точно в този момент в тях е Калоян Пенев, син на Милена Бобева – астроном-любител от предишни поколения. Калоян е първият участник в международния кръг на астрономическата олимпиада в средата на 90-те години, завърнал се със златен медал. Днес е професионален астроном в САЩ, където завършва престижен университет.

С други двама старозагорци, започнали като любители на астрономията, а днес учени можем да се гордеем. Центърът за малки планети и Международния астрономически съюз през 2008 г. нарекоха на имената на българските учени Борис Комитов и Бончо Бонев два астероида. Астероидите са били открити в обсерваторията Флагстаф в Аризона, където е работил известно време младият астроном Бончо Бонев (р. 1972 г.).  Предложението направили колегите на Бонев към него, а той отправил жест към своя учител Борис Комитов (р. 1954 г.). Д-р Комитов работи в Института по астрономия към БАН, а д-р Бонев сега е научен сътрудник в Католическия университет на САЩ във Вашингтон и работи в американския космически център „Годард”. Двамата имат съвместни изследвания върху  слънчевата активност, ледниковата покривка под повърхността на Марс, кометната физика.

Веднага след официалното откриване на новата сграда на обсерваторията се подновява потокът от групи ученици и граждани. Лекциите се онагледяват с диапозитиви и видеопрожекции, а сега и със съвременни мултимедийни програми.

Продължават системните наблюдения на слънчевата активност, взаимният обмен с международните центрове за изучаване на Слънцето, както и любителските наблюдения на метеорни потоци, променливи звезди, слънчеви и лунни затъмнения, астрофотография на интересни обекти и явления. Наши астрономи-любители участват в ежегодните национални и международни конкурси и проекти. Обсерваторията като институция учавстсва в световни проекти за популяризация достиженията на съвременната физика и астрономия като Световната година на Айнщайн 2005; Световната година на Слънцето 2006, Световната астрономическа година 2009; поредни годишнини от космическия телескоп „Хъбъл”, всяка година на 12 април се включва в международната инициатива Нощ на Гагарин  и по традиция вече в измерване на светлинното замърсяване, в съвместни любителски наблюдения на ярки актуални променливи звезди, класификация на лунни кратери и галактики в Интернет...

Трудно, направо невъзможно е да се направи равносметка на старозагорските любители-астрономи и тяхната житейска и професионална реализация. Те са навсякъде по света, но когато посещават роднините си в нашия град, не пропускат да дойдат в обсерваторията, да доведат семействата си, децата и внуците си. Сега Интернет спомага за поддържане на повече контакти.

Старозагорските астрономи-любители от няколко поколения вече са голяма общност. Те винаги са оказвали подкрепа и съдействие на институцията, в която са израснали като личности. И това е излизало наяве в особено тежките моменти, когато съществуването на обсерваторията е било под въпрос. Няколко години преди да бъде закупен планетариум през 1978 г. народна обсерватория в града официално няма в документацията на Община Стара Загора. Съществува обсерватория към БАН – тази на Втория баир. Дейността на обсерваторията в града продължава, но без официален статут. По инициатива на ръководителя й Бончо Бонев и астрономи-любители от първите поколения възниква  Клуб на астрономите-любители „Георги Иванов”, с което се цели народната обсерватория да намери законово основание за съществуването си на клубни начала. С официалното откриване на Планетариума на 3 ноември 1978 г. „възкръсва” и народната обсерватория, но като институция в системата на Министерството на образованието.

Пожарът през 1994 г., унищожил сградата на обсерваторията сякаш слага край. Старозагорската общественост и кметът по това време Андронов намират средства за цялостното строителство и обновяване на сградния фонд. А на 12 април 1996 г. по инициатива на астрономите-любители д-р Пламен Яковлиев, Петко Колев, Валентин Иванов и др. е учреден Клуб на астрономите-любители „Гемма”, регистриран и пререгистриран по Закона за сдруженията с нестопанска цел. Все нови поколения се вливат в този клуб, а голяма част от дейността на народната обсерватория, насочена към широката общественост е немислима без активното съдействие на млади и по-възрастни астрономи-любители: наблюдения на лунни и слънчеви затъмнения, експедиции и лагер-школи, отбелязване на годишнини и актуални събития, демонстрационни наблюдения по различни поводи. Всичко това е нашият своеобразен български принос към любителските астрономически наблюдения и изследвания, за популяризация постиженията на съвременната наука за Вселената.

                                                                                               Надя Кискинова, астроном, НАО „Юрий Гагарин”