"КОСМИЧЕСКОТО ВРЕМЕ"
(МАЛЪК СПРАВОЧНИК)

ПОЛЯРЕН  ОВАЛ  И ПОЛЯРНИ СИЯНИЯ

Магнитната ос на Земята не съвпада с ротационната ос  (на денонощното въртене), а е отклонена спрямо последната на около 11 градуса.  Магнитните полюси са точките към които се събират  силовите линии  на земното магнитно поле.  Това са и направленията , по които частично или напълно захванатите  от земното магнитно поле заредени слънчеви частици (протони и електрони) се насочват към магнитните полюси по траектории, наподобяващи свредел. Това означава , че движейки се към магнитните полюси те едновременно с това се  въртят и около  съответните магнитни силови линии в резултат от действието на т.нар. "лоренцови  сили" .  Приближавайки се към магнитните полюси  тези  заредени частици едновременно с това навлизат и в по ниските слоеве на атмосферата.  Взаимодействайки с газовете на атмосферата те изразходват своята енергия и се поглъщат  като нагряват газа, частично го йонизират  или дисоциират и предзвикват светене.  Геометрията на  движение на поовечето заредени частици е такава , че най-интензимното поглъщане  на заредените частици протича  не точно над самите магнитни полюси.  Това става  над една сравнително  тясна пръстенообразна област  с ширина от  няколко градуса и  отстояща на около  20-25  градуса  от магнитните полюси на височина средно между 90  и 120-130 км, а понякога и малко по--високо. Тази зона  се нарича "полярен овал".  Тъй като полярните зони са две, то има северен и южен полярен овал.

Светенето, предизвикано  от взаимодействието между  навлизащите  в атмосферата заредени частици  и атмосферните газове  е често пъти толкова  интензивно, че може да се наблюдава с просто око като  полярно сияние (Aurora).  В зависимост  от това над коя от двете полярни  области това се случва  се различават северни  (Aurora Borealis) и  южни  (Aurora Australis) полярни сияния.
Понякога при мощни изригвания на Слънцето и   изхвърляния на коронална маса  е възможно  да се отделят частици със значинелно по-високи енергии от обикновено , включително дори и т.нар. енергетични слънчеви частици (СЕЧ) . В такива случаи често се наблюдват   т.нар. "сияния на средни ширини" (Mid Latitude Aurora, MLA).