|
СЛЪНЧЕВИ
ЕНЕРГЕТИЧНИ ЧАСТИЦИ(СЕЧ). РАДИАЦИОННИ БУРИ
Мощните слънчеви изригвания (=>М5.0) често пъти са съпроводени с отделяне на значителни количества протони с енергия равна или по-голяма от 10 МеV(Solar Energetic Protons или Solar Energetic Particles (SEP), на български - слънчеви енергетични частици (СЕЧ)). Тези събития се наричат "протонни ерупции". Много често техни съпътстващи явления са радиоизбухванията от IV тип. Тези частици преодоляват земното магнитно поле и проникват в средната и ниската атмосфера на Земята. В редки случаи по време на тези протонни ерупции се генерират и значително количество частици с енергии, равни или по-големи от 500-1000МеV. Те могат да достигнат до земната повърхност, предизвиквайки покачвания на приземния радиационен фон (Ground Level Enchacement (GLE)). Проникващите в средната и ниска атмосфера на Земята СЕЧ предизвикват бързи и резки промени в протичащите там процеси в т.ч. върху концентрациите и пространственото разпределение на съдържанията на малките газови компоненти като озона и азотните окиси, формирането на част от т.нар. "космогенни" радиоизотопи (например берилий-10), върху скоростта на образуване на аерозолите, атмосферната циркулация и др. От тази гледна точка действието на СЕЧ върху средната и ниска атмосфера на Земята много наподобява действието на галактичните космически лъчи (ГКЛ). Слънчевите протони с висока енергия (СЕЧ) водят до "шоково" увеличаване на йонизацията в най-ниските части на земната йоносфера (слой D). Това води до значително поглъщане на радиовълните в ниската мегахерцова област (3- 40 MHz). Този тип явления са особено силни в полярните райони на Земята поради пространствената структура на земното магнитно поле. Следователно, едно по-сериозно увеличаване на СЕЧ-потока може да повлияе на качеството на радиовръзките в мегахерцовата област, най-вече над полярните райони. Слънчевите протони с енергии около и над 100 MeV проникват във високите слоеве на земната тропосфера, т.е на височини 8 - 12 км над земната повърхност. На тези височини се осъществяват голяма част от пътническите граждански полети. В тези случаи проникващите слънчеви частици могат да повлияят върху техническите параметри на електронните уреди на борда на самолетите и да предизвикат смущения в тяхната работа. В още по-голяма степен е уязвима електрониката на борда на обикалящите около Земята изкуствени спътници. СЕЧ-частиците са опасни и от биологична гледна точка. Те са потенциално опасни за екипажите на пилотираните космически кораби в т.ч и за Международната космическа станция (МКС). Радиационна опасност, свързана с тях има и за пилотите на летящите в ниската стратосфера и високата тропосфера военни самолети, както и за екипажите и пътниците на самолетите на гражданската авиация. В екстремалните случаи когато СЕЧ-потока достига и до повърхността на Земята (GLE- събития) покачването на приземния радиационен фон може да даде повод за фалшива тревога, например свързана с авария в АЕЦ. Когато СЕЧ-потокът достигне до критично ниво, над което се приема, че той е потенциално опасен в някаква степен за хората или техниката, се говори за настъпване на РАДИАЦИОНА БУРЯ. Като такъв критичен праг е възприета стойност на СЕЧ-потока равна на 10 протона/кв.см/с, измерен на геостационарна орбита (36000 км от Земята). Това прагово ниво се обозначава като S1 и се приема като минимално за слаба радиационна буря. Въз основа на наблюдаваните досега случаи радиационните бури се разделят на пет бала (мощностни класове): ТАБЛИЦА: РАДИАЦИОННИ БУРИ (мощностни класове)
 Много мощна радиационна буря (S4)между 28 и 31 октомври 2003 г, възникнала в резултат на слънчево "мега-изригване" (X17) по време на т.нар. "Хелоуински бури" |