|
СЛЪНЧЕВИ
РАДИОИЗБУХВАНИЯ
Нестационарните явления, които протичат в атмосферата на Слънцето, в т.ч. и слънчевите изригвания много често са съпроводени и от еруптивно покачване на излъчването в различни части от радиоспектъра, но най-добре видимо в областта на мегахерцоните и гигахерцовите вълни. Тези явления (радиоизбухвания) са източници на смущения при радиокомуникациите, а в много редки случаи дори могат да извадят от строя за известно време радиокомуникационните съоръжения. От друга страна те представляват ценен източник на информация за различните еруптивни процеси, техните източници и областите в слънчевата атмосфера, където те възникват. Радиоизбухванията се различават помежду си в зависимост от това с какви активни процеси, в какви техни фази и в какви области на Слънцето протичат. От това следват разлики в тяхната продължителност, радиочестототите, в които те се проявяват, както и това как последните се променят в различните фази на радиоизбухването (честотен дрейф). Дефинирани са пет основни типа радиоизбухвания: I тип: Свързани са с източници в слънчевата корона. Нямат връзка със слънчевите изригвания. Обикновено са кратки избухвания от по няколко секунди в диапазона 100- 400 MHz. II тип: Започват в околомаксимумната и продължават в низходящата фаза на слънчевите изригвания. Тясно са свързани с процесите на изхвърляне на коронална маса (CME). Характеризират се с бавен дрейф (преместване) на радиоизлъчването от по-високи към по-ниски честоти и съответно с преместване на източника на наблдаваното радиоизбухване от по-ниски към по-високи слоеве на слънчевата атмосфера. Този процес (дрейфът) може да се наблюдава едновременно във две, а понякога и в три кратни (резонансни) честоти. III тип: Следват почти синхронно във времето възходящата фаза на слънчевите изригвания. Честотата на радиоизбухването се изменя много бързо с времето (т.е. честотният дрейф е много бърз). Понякога има слаби радиоизбухвания от III тип, които не са свързани със слънчеви изригвания. IV тип: Наблюдават се в низходящите фази на слънчевите изригвания. Характеризират се с много бавен честотен дрейф. Индикатори са на ерупциите на слънчеви енергетични частици (протони с енергии около и над 10MeV) (СЕЧ). V тип: Много трудно се идентифицират. Считат се за редки явления. Практически не са важни за "космическото време". Някои изследователи ги разглеждат във връзка с радиоизбухванията от III тип.  Радиоизбухвания от II и IV тип, съпътстващи мощно слънчево изригване (X2) на 18 август 2004г. В долната част на графиката е показан слънчевият рентгенов поток, измерен от спътника GOES. Честотният дрейф на радиоизбухването от II тип за основната и първата резонансна честота e показан с червени линии. Със синята линия е показан честотният дрейф на радиоизбухването от IV тип. -------------------------------------------------------- "ten-flare": Радиоизбухвания около честота f=3GHz (дължина на вълната 10 см). Този вид радиоизбухвания не е във връзка с класификацията на горните пет типа. Те са интересни с това, че представляват потенциална опасност за всички технически устройства, работещи в гигахерцовата област (мобилни телефони, интернет, цифрова телевизия и др.) |