Тази
секция е в процес на изграждане...
 |
нАРОДНА
АСТРОНОМИЧЕСКА
ОБСЕРВАТОРИЯ И ПЛАНЕТАРИУМ "ЮРИЙ ГАГАРИН"- СТАРА ЗАГОРА |
село Борущица (10-16 август 2015г)
А. "КРЕМЪК"-ЕООД"
Б. "ДАВИД ХОЛДИНГ"
ЛЯТНАТА АСТРОНОМИЧЕСКА СЕМЕЙНА ЩКОЛА ЧАСТИЧНО СЕ РЕАЛИЗИРА И КАТО
ЕЛЕМЕНТ ОТ ПРОЕКТА
"ХЕЛИОТАРАКСИЯ- ЦЕНТЪР ЗА СЛЪНЧЕВ И СЛЪНЧЕВО-ЗЕМЕН МОНИТОРИНГ-СТ.ЗАГОРА"
СЕЛО БОРУЩИЦА (географска и историческа справка. Туристически забележителности)
| Вход |
| Лекционна и наблюдателна програма |
| С влак до Борущица |
| Хотели и
къщи за гости |
| Регистрация |
ГЕОГРАФСКА СПРАВКА
Село Борущица се намира в Тревненския Балкан- на южния склон на Стара планина, на 50 км северно от Стара Загора. Кметство Борущица е в състава на община Мъглиж, област Стара Загора. Неговата площ е 45кв.км. Основната част от селото е разположена в Тревненския проход, по протежение на Поповската река. Намира се само на 3-4км южно от главното било на Стара планина. . Възможност за работа има в структурите на БДЖ и донякъде - селският туризъм. В местните лични стопанства се отглеждат картофи, боб, зеле, лук, чесън, домати, както и домашни животни (овце, кози и домашни птици). Произвежда се и първокласна домашна сливова ракия. През селото минава Презбалканската жп линия (Стара Загора - Горна Оряховица). Надморската височина на жп гарата е 720 метра
Борущица на картата на : вляво- България,вдясно - област
Стара Загора и община Мъглиж. .
ИСТОРИЯ
Според една местна легенда, която не е в противоречие с известните исторически данни, през 335г пр.н.е. през Тревненския проход минава армията на гръко-македонския цар Александър III(Велики). Това е била наказателна експедиция, организирана от младия цар на Македония срещу тракийското племе трибали, обитаващо Мизия, чийто център е бил близо до днешния град Плевен. В района на т.нар Царски връх (Царска могила), на около 1-1.5км южно от съвременното село Борущица местен тракийски владетел организирал съпротива срещу преминаващата македонска армия. Според античните историци, описващи това събитие, македонците превзели тракийското укрепление на върха с лекота, без да дадат нито една жертва. Съгласно гореспоменатата легенда името на върха е свързано с тази битка.
Изглед от Стара планина в района на
Борущица.
В бизък план се вижда Царският връх (~ 900м.н.в),
а по-високият връх зад него е около 1100 м.н.в.
Съгласно друга легенда, поддържана от местния краевед инж.Косьо Енчев, топонимът "Царска могила" е свързан с военно укрепление отовремето на Второто българско царство. Както много други подобни укрепления по южните склонове на Стара планина неговото предназначение е било да охранява подстъпите към столицата Търново от юг, както и да осигурява безопасността на преминаващите през Тревненския проход пътници..Според една легенда за цар Иван Шишман, последният търновски владетел е посетил въпросната крепост на Царската могила по време на турската обсада на Търново през 1393 година. Обстоятлствата, при които това се е случило обаче (царят е бил ранен при сражение с турците, което е станало някъде наблизо и се е лекувал там от раната си) изгеждат много спорни и протеворечащи на общоприети исторически факти.
През 1206г по време на военните действия срещу рицарите- кръстоносци в района на един връх от околността се е намираал за известно време комаандния военен пункт на цар Калоян. Сега този връх се нарича Калоянка.
Приема се, че сегашното селище датира от XIV век. Първите преселници са дошли от Боруй (Стара Загора) около 1324г, т.е. по времето на цар Михаил Шишман. Изглежда, че тези първи жители на Борущица са бягали от прословутата "Черна чума", която по това време е опустошавала Европа и Близкия изток, включително и Тракия.
Втора вълна преселници , също от Боруй, са дошли няколко десетилетия по-късно - около 1372 година. Този път те са били бежанци , бягащи от настъпващите войски на османския военачалник Лала Шахин, които превзели Боруй. Така се е появило и дошло до наши дни името на селото -о"Боруйщица" (от Боруй).
Многото имена на царе, с които е свързаан историята на това място са лесно обясними. Това се дължи на стратегическото положение на Тревненския проход, неговата важност за транспортните връзки между земитеите на Тракия и Мизия още от античността,но особено по време на Второто българско царство. Това е поради близостта до столицата Търново от север и Боруй, който е бил главният център на властта на търновските царе в Тракия почти през целия период на XIII-XIV век (център на Боруйската хора)
По време на турското робство Борущица е била изцяло българско селище. Турци много рядко са влизали в селото по някаква работа, Те винаги са бързали да я свършат колкото се може по-бързо и никога не са оставали да преспиват. Изглежда, че населението се се е ползвало със специален статут, поради дейността, с която се е занимавало - въоръжена охрана на Тревненския проход. .
БОРУЩИЦА И ПРЕЗБАЛКАНСКАТА ЖЕЛЕЗОПЪТНА ЛИНИЯ
Бурното развитие на Борущица започва в началото на XX век. Започва строителството на Презбалканската железопътна линия. Тя трябвало да свърже Горна Оряховица със Стара Загора (т.е централната част на Северна с централната част на Южна България). Тази железопътна връзка е била много важна с оглед на подготовката на България за Балканската война и участието й в нея.. Икономичечските мотиви също са били много сериозни- тази нова железопътна линия ще осигури евтин транспорт за добиваните в района на Кръстец черни каменни въглища (мина "Лев"). Ето защо много силно е лобирал за построяването на железопътната линия именно по това трасе собственикът на мина "Лев" - видният индустриалец и политик Атанас Буров.
Само за няколко години железопътната линия е била построена.Сложният планински терен и тежките климатични условия са били голямо предизвикателство за строителите. Между Дряново и Дъбово ж.п. линията "пробожда" Стара планина общо на 25 места. Това са прочутите 25 тунела на Презбалканската линия. Някои от тях са сред най-дългите на Балканския полуостров, а 23-ти тунел (до гара Радунци) отстъпва по дължина единствено на прочутия тунел "Козница" на Подбалканската железопътна линия. Най-голямото предизвикателство обаче представлявал районът между гарите Трявна от северната страна на главното било и Яворовец -от юг. В този участък се намират прочутите "Осмица" и "Шестица"
Вляво: Гара Борущица (снимка от първата половина на 20-ти век)
Вдясно: Сградата на гарата в началото на 21-и век (юни 2015г)
"Осмицата" е система от 6 тунела три по-къси (с номера 20, 21 и 22), намиращи се между гарите Борущица и Радунци и три дълги с номера 23,24 и 25 - между Радунци и Яворовец. Тези тунели се разполагат на различни нив. Проекцията на тази система от тунели гледан отгоре наподобява цифрата "8" Разликата във височината, която влаковете преодоляват в района на "Осмицата" между Яворовец и Борущица (от юг на север) е около 300-350 метра..
Приблизителна схема на "Осмицата""
Северно от Борущица се намира Гара Кръстец, която става товарителен пункт за въглищата от мина "Лев". Веднага след тази гара започва "Шестицата" - Тя също е система от няколко тунела. Чрез нея влаковете преодоляват денивелацията по северните склонове на Стара планина между Гара Кръстец и Трявна.
Бързото и успешно строителство на Презбалканската линия би било немислимо без масовото участие на жителите на населените места по трасето на железницата. В много случаи това е ставало на съвсем доброволен принцип. Гледайки от позицията на днешния ден можем да кажем, че строителството на Презбалканската железопътна линия е едно от най-големите (ако не и най-голямото) инженерно-строителни постижения на Третата българска държава, материално доказателство за енергияята и устрема на българската нация в годините след Освобождението.
Поради ключовото си положение близо до билото на Балкана Борущица се превръща в една от най-важните гари на Презбалканската линия. Изградено е депо за парни локомотиви, а на гарата се поставят инсталации за тяхното презареждане с вода. Професията "железничар" става може би най-главната в Борущица. В повечето борущенски къщи през XX век може да се види железничарска униформа.
Според инж. Косьо Енчев "златният период" за Борущица е между 1934 и 1946 година. По време на преброяванеето от 1946 година в Борущица са живеели 719 души - абсолютен максимум за цялата история на селото.
С навлизането на дизеловите, а впоследствие и на електрическите локоммотиви парната тяга отива в историята. Депото за парни локомотиви е закрито. Стагнацията на икономиката след 1990 година довежда до закриването на мина "Лев", на горското стопанство, до намаляване на товарните превози по железницата. През 1994 година е закритаа гарата в Яворовец, която се превръща в необслужвана спирка. През 90те години е разформирована ж.п. ремонтната бригада в Борущица. През 2003 година са съкратени щатовете на стрелочниците на гарата, а през 2011 година и на ръководителите движение. В момента Борущица е необслужвана ж.п. спирка.
НАСЕЛЕНИЕ
Към началото на 2015 година Борущица има 49 постоянни жители. Селото включва пет махали- 1. Централна (районът около гарата и кметството) , 2. Бургуджийска махала, 3.Американска махала, 4 Държавен и 5. Бънзарето.
Църквата "Св. Троица" в село Борущица
Сградата на кметството и читалището
В махала Бънзарето няма постоянно население. В Бургуджийската махала живеят около 30-35 души.
След 1975 година Борущица постепенно започна да се трансформира във вилно селище. Собствениците на вилни имоти са предимно старозагорци. В селото има и почивни (хотелски)бази на фирми от Стара Загора. Бившето училище на Борущица днес е почивна база на община Раднево.
Кметът на Борущица се назначава от общинския съвет в гр. Мъглиж.въз основа на писмено допитване сред жителите. Кмет на селото от 2011 година е г-н Таньо Маринов.
ТЪРГОВИЯ И УСЛУГИ
В Борущица има два магазина за хранителни стоки. Единият е на Районната потребителска кооперация в Мъглиж, а другият е частен. Магазинът на РПК работи 5 дни от седмицата (без понеделник и четвъртък) В него два пъти седмично се доставя и хляб. В асортимента се включват млечни продукти, колбаси, безалкохолни напитки, бира , вина, концентриран алкохол и цигари. Продават се и някои битови промишлени стоки - битова химия, пластмасови изделия и железария.. Основното снабдяване на магазина е от Мъглиж. Към РПК в същата сграда има и малък туристически хотел (8-10 места).
Частният магазин за хранителни стоки работи целоседмично. Снабдява се предимно от Стара Загора и Велико Търново. В магазина не се продава хляб.
Пощенската станция и здравната служба са закрити. Най-близкото място, където може да се получи в случай на необходимост медицинска помощ е санаториумът в Радунци (на 7-8 км на юг). Дежурни екипи на спешната помощ идват от Казанлък.
РАДИО, ТЕЛЕВИЗИЯ И СЪОБЩЕНИЯ
В района на Борущица работи радио-телевизионен ретранслатор на VIVACOM.БТК. В селото обаче се гледа най-вече спътникова телевизия, чийто доставчик е БУЛСАТКОМ
В района на Борущица почти никъде няма покритие от мобилните телефонни мрежи на М-tel и Теlenor. Покритие има от мрежата на VIVACOM. Ваучери на VIVACOM се продават в двата магазина.
Интернет връзките се осъществяват чрез 3G - мрежата на VIVACOM. Средната скорост на трансфер е около 12-15 килобайта/с.
ТРАНСПОРТ
Единственият обществен транспорт, който достига до селото е железопътният.До Борущица няма обществен автобусен траанспорт. Главните изходни гари, от които може да се достигне до Борущица без смяна на влак са Стара Загора и Горна Оряховица. На Борушица спират по 3 пътнически и един бърз влак за всяка една от двете посоки. Удобни начални гари за пътуване до Борущица са също така Тулово (за пътуващи от София), Дъбово - за пътуващи от Сливен или Бургас и Царева ливада - за пътуващи от Габрово. Бързят влак, който спира на гара Борущица тръгва от Пловдив и в този случай се избягва прехвърляне на Стара Загора. Два от пътническите влакове тръгват от Русе и се избягва прехвърляне на Горна Оряховица.(Актуалното раазписание на влаковете към датата 15 юни 2016г е дадено тук.). .
Борущица е крайна точка на шосейната мрежа на Старозагорска област. Селото е свързано със санаториума Радунци с 8 км път. На отделни участъци по него има запазена стара асфалтова настилка. В настоящия си вид пътят е с твърда чакълеста настилка. На някои места той преминава в черен път, а тук-там има и асфалт.. Големите дупки по пътя са запълнени с чакъл, няма коловози. Понякога обаче, особено след силни дъждове има свличания на скални маси, които временно затрудняват движението. Разстоянието от Радунци до Борущица се изминава с лек автомобил за около 30 минути, а с джип - малко по-бързо.
Пътят от Радунци до село Дъбово (15 км) е асфалтиран и сравнително добре поддържан.
Общата продължителност на пътуването от Стара Загора до Борущица независимо дали е с пътнически влак или автомобил е около 1час и 25 минути. Бързият влак Пловдив- Стара Загора- Горна Оряховица пътува от Стара Загора до Борущица няколко минути по-малко.
Откъм Северна България Борущица е практически недостъпна за автомобил. До Гара Кръстец има черен път. На две места обаче той е прекъснат от Поповската река и там няма изградени мостове. По този път може да се мине с мотоциклет, джип или мощен камион (например КамАЗ) при продължително сухо време когато нивото на реката е ниско.
ХОТЕЛИ И КЪЩИ ЗА ГОСТИ (основната информация е тук)
ТУРИСТИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И МАРШРУТИ
В района на Борущица има няколко върха, от които се откриват панорамни гледки към най-високите части на Тревненския и Елено-Твърдишкия Балкан. Сред тях доминира вр. Панагюра (1331м.н.в.).
До хижа "Българка" на главното било на Стара планина водят две маркирани туристически пътеки. Разстоянието по всяка една от тях се изминава за около 3 часа. Първата започва от махала Държавен и се изкачва на седловината Кланите кадъни ( около 1200 м.н.в) близо до връх Панагюра.Оттам по рида Пиздица се продължава на север до подножието на връх Марков ток (1495м.н.в), където е изграден радио-телевизионният ретранслатор за Плачковци и Трявна. Ако се изкачите на този връх ще видите изключително красива панорама към Северна България. Оттам до хижа "Българка" може да се достигне за около половин час.Има "под-вариант" на този маршрут при който непосредствено след Пиздица се слиза до хижа "Извора", а оттам по черния път, свързващ трад Мъглиж и хижа Българка се отива до последната.
Връх Панагюра (1331 м.н.в.)
Вторият маршрут към хижа Българка минава покрай прочутия "Церовит кладенец". Там е изградена чешма от членове на туристическото дружество "Сърнена гора"(Ст.Загора). По-нататък обаче пътят продължава през гъста гора,, където на много места маркировката се губи. Съединява се с първия марщрут в подножието на вр. Марков ток. Препоръчва се по този маршрут да се минава само с водач, който добре познава района.
От местността Кланите кадъни, както и през седлото между върховете Панагюра и Калоянка може да се достигне до село Селце за около 2 часа и 30 минути, а оттам до град Мъглиж по черен път за още 3 часа. Общо радстоянието между Борущица и Мъглиж по този маршрут се изминава за около 6 часа. Ако имат късмет туристите по маршрута биха могли да ползват редовната автобусна връзка от Селце до Мъглиж. Линията се обслужва от един автобус дневно.
Броят на постоянните жители на Селце е 14. Подобно на Борущица селото днес е почти изцяло старозагорска вилна зона. Има къщи за гости. В района на Селце се намира една от тренировъчните базе на прабългарската школа за оцеляване "Багатур".
Изглед от Селце
На югоизточния склон на връх Калоянка се намира пещерата "Топлата дупка". За нея се твърди, че през османското владичество е била "резиденция" на хайдушките чети, които действали в района.
. .
Царският връх (около 900 м.н.в.) се намира на около 2 км южно от Борущица. Непосредствено под върха минава железопътната линия.
Римският мост край Яворовец е защитен археологически обект на 2-3 км южно от село Яворовец по посока на Дъбово. Изграден е на над Поповската река по древен римски път през II век. Запазена е сводовата конструкция.
Бънзарето е бивше самостоятелно село,а в момента е ненаселена махала в състава на Борущица. Понастоящем всички къщи в селото са превърнати във вили. Намира се на около един час път пеш по черен път от гарата на Борущица. По пътя се разкрива красива панорама към връх Панагюра на запад и Елено-Твърдишкия Балкан на изток.
Тревненският Балкан е царство на билките и дивите плодове. Сред най-често срещаните в края на август гъби са сърнелата и масловката, но ...ВНИМАВАЙТЕ С ГЪБИТЕ!
БОРУЩИЦА В ЛИТЕРАТУРАТА
На Борущица и прилежащия й район е посветен историко-географския очерк на Чудомир "Из Съединените Борущенски Щати". През 1997 година местният краевед инж.Косьо Енчев издаде книга, посветена на историята и географията на селото....
В Борущица през зимата
В бизък план се вижда Царският връх (~ 900м.н.в),
а по-високият връх зад него е около 1100 м.н.в.
Съгласно друга легенда, поддържана от местния краевед инж.Косьо Енчев, топонимът "Царска могила" е свързан с военно укрепление отовремето на Второто българско царство. Както много други подобни укрепления по южните склонове на Стара планина неговото предназначение е било да охранява подстъпите към столицата Търново от юг, както и да осигурява безопасността на преминаващите през Тревненския проход пътници..Според една легенда за цар Иван Шишман, последният търновски владетел е посетил въпросната крепост на Царската могила по време на турската обсада на Търново през 1393 година. Обстоятлствата, при които това се е случило обаче (царят е бил ранен при сражение с турците, което е станало някъде наблизо и се е лекувал там от раната си) изгеждат много спорни и протеворечащи на общоприети исторически факти.
През 1206г по време на военните действия срещу рицарите- кръстоносци в района на един връх от околността се е намираал за известно време комаандния военен пункт на цар Калоян. Сега този връх се нарича Калоянка.
Приема се, че сегашното селище датира от XIV век. Първите преселници са дошли от Боруй (Стара Загора) около 1324г, т.е. по времето на цар Михаил Шишман. Изглежда, че тези първи жители на Борущица са бягали от прословутата "Черна чума", която по това време е опустошавала Европа и Близкия изток, включително и Тракия.
Втора вълна преселници , също от Боруй, са дошли няколко десетилетия по-късно - около 1372 година. Този път те са били бежанци , бягащи от настъпващите войски на османския военачалник Лала Шахин, които превзели Боруй. Така се е появило и дошло до наши дни името на селото -о"Боруйщица" (от Боруй).
Многото имена на царе, с които е свързаан историята на това място са лесно обясними. Това се дължи на стратегическото положение на Тревненския проход, неговата важност за транспортните връзки между земитеите на Тракия и Мизия още от античността,но особено по време на Второто българско царство. Това е поради близостта до столицата Търново от север и Боруй, който е бил главният център на властта на търновските царе в Тракия почти през целия период на XIII-XIV век (център на Боруйската хора)
По време на турското робство Борущица е била изцяло българско селище. Турци много рядко са влизали в селото по някаква работа, Те винаги са бързали да я свършат колкото се може по-бързо и никога не са оставали да преспиват. Изглежда, че населението се се е ползвало със специален статут, поради дейността, с която се е занимавало - въоръжена охрана на Тревненския проход. .
БОРУЩИЦА И ПРЕЗБАЛКАНСКАТА ЖЕЛЕЗОПЪТНА ЛИНИЯ
Бурното развитие на Борущица започва в началото на XX век. Започва строителството на Презбалканската железопътна линия. Тя трябвало да свърже Горна Оряховица със Стара Загора (т.е централната част на Северна с централната част на Южна България). Тази железопътна връзка е била много важна с оглед на подготовката на България за Балканската война и участието й в нея.. Икономичечските мотиви също са били много сериозни- тази нова железопътна линия ще осигури евтин транспорт за добиваните в района на Кръстец черни каменни въглища (мина "Лев"). Ето защо много силно е лобирал за построяването на железопътната линия именно по това трасе собственикът на мина "Лев" - видният индустриалец и политик Атанас Буров.
Само за няколко години железопътната линия е била построена.Сложният планински терен и тежките климатични условия са били голямо предизвикателство за строителите. Между Дряново и Дъбово ж.п. линията "пробожда" Стара планина общо на 25 места. Това са прочутите 25 тунела на Презбалканската линия. Някои от тях са сред най-дългите на Балканския полуостров, а 23-ти тунел (до гара Радунци) отстъпва по дължина единствено на прочутия тунел "Козница" на Подбалканската железопътна линия. Най-голямото предизвикателство обаче представлявал районът между гарите Трявна от северната страна на главното било и Яворовец -от юг. В този участък се намират прочутите "Осмица" и "Шестица"
Вляво: Гара Борущица (снимка от първата половина на 20-ти век)
Вдясно: Сградата на гарата в началото на 21-и век (юни 2015г)
"Осмицата" е система от 6 тунела три по-къси (с номера 20, 21 и 22), намиращи се между гарите Борущица и Радунци и три дълги с номера 23,24 и 25 - между Радунци и Яворовец. Тези тунели се разполагат на различни нив. Проекцията на тази система от тунели гледан отгоре наподобява цифрата "8" Разликата във височината, която влаковете преодоляват в района на "Осмицата" между Яворовец и Борущица (от юг на север) е около 300-350 метра..
Приблизителна схема на "Осмицата""
Северно от Борущица се намира Гара Кръстец, която става товарителен пункт за въглищата от мина "Лев". Веднага след тази гара започва "Шестицата" - Тя също е система от няколко тунела. Чрез нея влаковете преодоляват денивелацията по северните склонове на Стара планина между Гара Кръстец и Трявна.
Бързото и успешно строителство на Презбалканската линия би било немислимо без масовото участие на жителите на населените места по трасето на железницата. В много случаи това е ставало на съвсем доброволен принцип. Гледайки от позицията на днешния ден можем да кажем, че строителството на Презбалканската железопътна линия е едно от най-големите (ако не и най-голямото) инженерно-строителни постижения на Третата българска държава, материално доказателство за енергияята и устрема на българската нация в годините след Освобождението.
Поради ключовото си положение близо до билото на Балкана Борущица се превръща в една от най-важните гари на Презбалканската линия. Изградено е депо за парни локомотиви, а на гарата се поставят инсталации за тяхното презареждане с вода. Професията "железничар" става може би най-главната в Борущица. В повечето борущенски къщи през XX век може да се види железничарска униформа.
Според инж. Косьо Енчев "златният период" за Борущица е между 1934 и 1946 година. По време на преброяванеето от 1946 година в Борущица са живеели 719 души - абсолютен максимум за цялата история на селото.
С навлизането на дизеловите, а впоследствие и на електрическите локоммотиви парната тяга отива в историята. Депото за парни локомотиви е закрито. Стагнацията на икономиката след 1990 година довежда до закриването на мина "Лев", на горското стопанство, до намаляване на товарните превози по железницата. През 1994 година е закритаа гарата в Яворовец, която се превръща в необслужвана спирка. През 90те години е разформирована ж.п. ремонтната бригада в Борущица. През 2003 година са съкратени щатовете на стрелочниците на гарата, а през 2011 година и на ръководителите движение. В момента Борущица е необслужвана ж.п. спирка.
НАСЕЛЕНИЕ
Към началото на 2015 година Борущица има 49 постоянни жители. Селото включва пет махали- 1. Централна (районът около гарата и кметството) , 2. Бургуджийска махала, 3.Американска махала, 4 Държавен и 5. Бънзарето.
Църквата "Св. Троица" в село Борущица
Сградата на кметството и читалището
В махала Бънзарето няма постоянно население. В Бургуджийската махала живеят около 30-35 души.
След 1975 година Борущица постепенно започна да се трансформира във вилно селище. Собствениците на вилни имоти са предимно старозагорци. В селото има и почивни (хотелски)бази на фирми от Стара Загора. Бившето училище на Борущица днес е почивна база на община Раднево.
Кметът на Борущица се назначава от общинския съвет в гр. Мъглиж.въз основа на писмено допитване сред жителите. Кмет на селото от 2011 година е г-н Таньо Маринов.
ТЪРГОВИЯ И УСЛУГИ
В Борущица има два магазина за хранителни стоки. Единият е на Районната потребителска кооперация в Мъглиж, а другият е частен. Магазинът на РПК работи 5 дни от седмицата (без понеделник и четвъртък) В него два пъти седмично се доставя и хляб. В асортимента се включват млечни продукти, колбаси, безалкохолни напитки, бира , вина, концентриран алкохол и цигари. Продават се и някои битови промишлени стоки - битова химия, пластмасови изделия и железария.. Основното снабдяване на магазина е от Мъглиж. Към РПК в същата сграда има и малък туристически хотел (8-10 места).
Частният магазин за хранителни стоки работи целоседмично. Снабдява се предимно от Стара Загора и Велико Търново. В магазина не се продава хляб.
Пощенската станция и здравната служба са закрити. Най-близкото място, където може да се получи в случай на необходимост медицинска помощ е санаториумът в Радунци (на 7-8 км на юг). Дежурни екипи на спешната помощ идват от Казанлък.
РАДИО, ТЕЛЕВИЗИЯ И СЪОБЩЕНИЯ
В района на Борущица работи радио-телевизионен ретранслатор на VIVACOM.БТК. В селото обаче се гледа най-вече спътникова телевизия, чийто доставчик е БУЛСАТКОМ
В района на Борущица почти никъде няма покритие от мобилните телефонни мрежи на М-tel и Теlenor. Покритие има от мрежата на VIVACOM. Ваучери на VIVACOM се продават в двата магазина.
Интернет връзките се осъществяват чрез 3G - мрежата на VIVACOM. Средната скорост на трансфер е около 12-15 килобайта/с.
ТРАНСПОРТ
Единственият обществен транспорт, който достига до селото е железопътният.До Борущица няма обществен автобусен траанспорт. Главните изходни гари, от които може да се достигне до Борущица без смяна на влак са Стара Загора и Горна Оряховица. На Борушица спират по 3 пътнически и един бърз влак за всяка една от двете посоки. Удобни начални гари за пътуване до Борущица са също така Тулово (за пътуващи от София), Дъбово - за пътуващи от Сливен или Бургас и Царева ливада - за пътуващи от Габрово. Бързят влак, който спира на гара Борущица тръгва от Пловдив и в този случай се избягва прехвърляне на Стара Загора. Два от пътническите влакове тръгват от Русе и се избягва прехвърляне на Горна Оряховица.(Актуалното раазписание на влаковете към датата 15 юни 2016г е дадено тук.). .
Борущица е крайна точка на шосейната мрежа на Старозагорска област. Селото е свързано със санаториума Радунци с 8 км път. На отделни участъци по него има запазена стара асфалтова настилка. В настоящия си вид пътят е с твърда чакълеста настилка. На някои места той преминава в черен път, а тук-там има и асфалт.. Големите дупки по пътя са запълнени с чакъл, няма коловози. Понякога обаче, особено след силни дъждове има свличания на скални маси, които временно затрудняват движението. Разстоянието от Радунци до Борущица се изминава с лек автомобил за около 30 минути, а с джип - малко по-бързо.
Пътят от Радунци до село Дъбово (15 км) е асфалтиран и сравнително добре поддържан.
Общата продължителност на пътуването от Стара Загора до Борущица независимо дали е с пътнически влак или автомобил е около 1час и 25 минути. Бързият влак Пловдив- Стара Загора- Горна Оряховица пътува от Стара Загора до Борущица няколко минути по-малко.
Откъм Северна България Борущица е практически недостъпна за автомобил. До Гара Кръстец има черен път. На две места обаче той е прекъснат от Поповската река и там няма изградени мостове. По този път може да се мине с мотоциклет, джип или мощен камион (например КамАЗ) при продължително сухо време когато нивото на реката е ниско.
ХОТЕЛИ И КЪЩИ ЗА ГОСТИ (основната информация е тук)
ТУРИСТИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И МАРШРУТИ
В района на Борущица има няколко върха, от които се откриват панорамни гледки към най-високите части на Тревненския и Елено-Твърдишкия Балкан. Сред тях доминира вр. Панагюра (1331м.н.в.).
До хижа "Българка" на главното било на Стара планина водят две маркирани туристически пътеки. Разстоянието по всяка една от тях се изминава за около 3 часа. Първата започва от махала Държавен и се изкачва на седловината Кланите кадъни ( около 1200 м.н.в) близо до връх Панагюра.Оттам по рида Пиздица се продължава на север до подножието на връх Марков ток (1495м.н.в), където е изграден радио-телевизионният ретранслатор за Плачковци и Трявна. Ако се изкачите на този връх ще видите изключително красива панорама към Северна България. Оттам до хижа "Българка" може да се достигне за около половин час.Има "под-вариант" на този маршрут при който непосредствено след Пиздица се слиза до хижа "Извора", а оттам по черния път, свързващ трад Мъглиж и хижа Българка се отива до последната.
Връх Панагюра (1331 м.н.в.)
Вторият маршрут към хижа Българка минава покрай прочутия "Церовит кладенец". Там е изградена чешма от членове на туристическото дружество "Сърнена гора"(Ст.Загора). По-нататък обаче пътят продължава през гъста гора,, където на много места маркировката се губи. Съединява се с първия марщрут в подножието на вр. Марков ток. Препоръчва се по този маршрут да се минава само с водач, който добре познава района.
От местността Кланите кадъни, както и през седлото между върховете Панагюра и Калоянка може да се достигне до село Селце за около 2 часа и 30 минути, а оттам до град Мъглиж по черен път за още 3 часа. Общо радстоянието между Борущица и Мъглиж по този маршрут се изминава за около 6 часа. Ако имат късмет туристите по маршрута биха могли да ползват редовната автобусна връзка от Селце до Мъглиж. Линията се обслужва от един автобус дневно.
Броят на постоянните жители на Селце е 14. Подобно на Борущица селото днес е почти изцяло старозагорска вилна зона. Има къщи за гости. В района на Селце се намира една от тренировъчните базе на прабългарската школа за оцеляване "Багатур".
Изглед от Селце
На югоизточния склон на връх Калоянка се намира пещерата "Топлата дупка". За нея се твърди, че през османското владичество е била "резиденция" на хайдушките чети, които действали в района.
. .
Царският връх (около 900 м.н.в.) се намира на около 2 км южно от Борущица. Непосредствено под върха минава железопътната линия.
Римският мост край Яворовец е защитен археологически обект на 2-3 км южно от село Яворовец по посока на Дъбово. Изграден е на над Поповската река по древен римски път през II век. Запазена е сводовата конструкция.
Бънзарето е бивше самостоятелно село,а в момента е ненаселена махала в състава на Борущица. Понастоящем всички къщи в селото са превърнати във вили. Намира се на около един час път пеш по черен път от гарата на Борущица. По пътя се разкрива красива панорама към връх Панагюра на запад и Елено-Твърдишкия Балкан на изток.
Тревненският Балкан е царство на билките и дивите плодове. Сред най-често срещаните в края на август гъби са сърнелата и масловката, но ...ВНИМАВАЙТЕ С ГЪБИТЕ!
БОРУЩИЦА В ЛИТЕРАТУРАТА
На Борущица и прилежащия й район е посветен историко-географския очерк на Чудомир "Из Съединените Борущенски Щати". През 1997 година местният краевед инж.Косьо Енчев издаде книга, посветена на историята и географията на селото....
В Борущица през зимата