|
|
| Начало За кометата ISON Наблюдения от космически апарати Кометата ISON "на живо" Кометата ISON върху нощното небе Статии и лекции ---------------------------------------------------------- НАОП "Юрий Гагарин"-Ст.Загора "Космическото време" днес |
| ГАЛЕРИЯ Милен Минев е бивш курсист в школата по астрономия към НАОП "Ю.Гагарин". В момента е студент във Физическия факултет на СУ "Св.Климент Охридски". Известен е като запален астрофотограф. Тук предлагаме две снимки, които Милен Минев е направил на кометата C/2012 S1 ISON на 18 ноември 2013г в НАО "Рожен".Тогава тя е преминавала близо до звездата Спика (алфа от съзвездието Дева). Снимките са направени с фотоапарат Canon 350D с водене по кометата,250-мм телеобектив със светосила 1/4, ISO 400. Общата дължина на експозициите е 40 минути.
|
| КОМЕНТАРИ
ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ КОМЕТНАТА ОРБИТА Е ПРЕТЪРПЯЛА ЗАБЕЛЕЖИМА ПРОМЯНА ПОД ДЕЙСТВИЕТО НА НЕГРАВИТАЦИОННА СИЛА Изображенията на кометата ISON, които бяха получени в първите часове след преминаването й през перихелия показват, че тя се е отклонила от предварително прогнзираната траектория. По наше мнение, в това не само, че няма нищо странно, но дори би могло и да се очаква. Става въпрос за нещо познато и многократно наблюдавано при кометите. Тава е т.нар. "негравитационна сила". Не става въпрос за някакъв нов вид физическо взаимодействие, а просто за .... реактивна сила, която възниква при кометите в близост до Слънцето под действието на сублимацията. Причината за това са основно две:  Отклонената видима траектория на кометата ISON спрямо предварително очакваната (NASA) 1.Структурната нехомогенност на кометното ядро. В резултат на това дебелината на мантията не е еднаква навсякъде и възникват зони с повишена сублимация (там, където мантията е по тънка или отсъства) 2. Сублимацията преобладава откъм обърнатата към Слънцето страна на кометното ядро.  Негравитационните сили са много съществен фактор върху промените на кометните орбити в близост до Слънцето, т.е. когато сублимацията е особено силна. В случая с кометата ISON при нейното много тясно приближаване до Слънцето, големината на негравитационната сила трябва да е достигнала особено големи стойности. Тя е изиграла ролята на своеобразен природен ракетен двигател, който изглежда е довел до преминаването й на малко по-голямо разстояние от Слънцето в сравнение с предварително очакваното. Крайната орбита се е преобразувала в "по-хиперболична". В резултат на това кометата вероятно ще премине на по-голямо минимално разстояние от Земята в сравнение с очакваното. #15 (2013/11/30; 17ч30мин) КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С КОМЕТАТА C/2012S1 ISON В БЛИЗОСТ ДО СЛЪНЦЕТО?: ВЕРОЯТЕН СЦЕНАРИЙ Кометата ISON оцеля край Слънцето, преминавайки вечерта на 28 ноември 2013г на около 1 милион километра от неговата повърхност. В момента (30 ноември 2013г , 15ч бълг.време) тя е вече има формата на протяжна мъглявина, която все още е в полето на коронографа LASCO_C3. Кометната опашка като наблюдаема струкутра е вече възстановена. От момента на преминаване през перихелия вече са изминали около 43 часа, т.е. близо две денонощия. Разстоянието да Слънцето е вече 22 милиона километра, а звездната й величина е около +1.1. Видъг й обаче е доста по-невзрачен в сравнение с този, който тя имаше рано сутринта на 27 ноември, когато за пръв път се появи в полето на споменатия уред.  Кометата ISON в полето на коронографа LASCO_C3 на 30 ноември в 13ч54мин бълг.време Очевидно кометата претърля голяма загуба на вещество в продължение на около един час когато беше близо до точката на перихелия. За разрушаване обаче не може да се говори. Няма никакви наблюдателни доказателства че тогава тя се е разпаднала на две, три или повече части. През цялото време от кадрите на коронографа COR2 на борда на STEREO-A се вижда, че имаше само един източник на прахова и газова продукция. Следователно, независимо от интензивната сублимация и загуба на вещество ядрото е запазило цялостта си. От кадрите обаче се вижда, че яркостта на кометата е много по-малка при напускане близката околност на Слънцето, отколкото при навлизането си в нея. Какво се е случило? Най-вероятният сценарий е кледният… При прилижаването си към Слънцето кометното ядро е притежавало прахова мантия със значителна дебелина. (виж нашия последен аудио- видео коментар). Температурата на нейната външна повърхност е била висока и тя е нараствала непрекъснато.. Температурата на вътрешната повърхност е била ниска ( около – 60 до –80 градуса Целзий), т.е. температура, която е достатъчно висока за да обезпечава висока скорост на сублимация, което пък обяснява високата наблюдавана яркост на комата. От друга страна обаче при тази температура сублимацията остава достатъчно ниска за да може ядрото да загуби много малка част от масата си, дори и толкова близо до Слънцето . (Средно една комета губи около 0.5% от общата си маса при преминаването си през перихелия в резултат на сублимация). Числените топлинни модели на кометното ядро показват, че температурата на вътрешната повърхност на мантията, откъдето по-навътре е свежото ледено вещество (всъщност смес от лед и прах), расте много бавно и почти не се променя с прибилжаването до Слънцето. В същото време обаче температурата на въшшната повърхност расте много бързо. На разстояние 150 милиона километра (разстоянието Земя-Слънце) тя е около 120-150 градуса Целзий. На разстояние от 2 милиона километра от Слънцето тя вече е била около 2000- 2500 градуса. При тази температура най-външната част на праховата мантия е започнала много бързо да се топи и изпарява. Тя е започнала бързо да изтънява, което пък много бързо е вдигнало скоростта на сублимация, но …. Дори и в този случай температурата на вътрешната й повърхност остава много под 0 градуса Целзий! Достига се до критичния момент, при който сублимацията нараства толкова много, че газовият поток, заедно с евентуалните термо-химически процеси в граничния слой между праховата мантия и вътрешността на ядрото, състоящо се от смес лед+ прах, предизвиква разкъсване и изхвърляне на праховата обвивка. Скоростта ан сублимацията нараства “взривообразно” десетки и стотици пъти. Това довежда до рязко увеличаване на яркостта, наподобяващо за страничните наблюдатели на взрив. Даже и в този случай обаче температурата на изпаряващата се ледена повърпност, която вече е открита за слънчевото греене , остава много ниска - около –30 до –50 градуса Целзий. Многократно увеличеният газов поток довежда до изхвърляне в пространството на всички по-дребни и средно големи прахови частици. Той обаче, не е в състояние да увлече най-едрите от тях, включително и тези които са с размери на камъни и скални късове. Тъкмо от тези големи късове много бързо се изгражда нова нелетлива мантия. Сублимацията много бързо спада,а заедно с това и яркостта на кометата. Ето защо при отдалечаването си от Слънцето тя изглежда доста по-невзрачно в сравнение с приближаването си. За двата часа, които отне написването на този коментар нейната звездна величина стана +1.26, т.е. яркостта й е намаляла с около 7%. През следващите дни разстоянието между кометата и Слънцето ще нараства, а заедно с това плавно ще намалява сублимацията. Тъй като новата прахова кора е изградена от много по-едри частици, включително и скални фрагменти, е много малко вероятно да възникнат условия за нейното частично или пълно разрушаване. Ядрото на кометата ISON ще бъде много по-спокойно, отколкото на приближаване и едва ли ще бъдем свидетели на много голяма активност. От друга страна почти е сигурно още отсега, че яркостта на кометата през декември и януари ще бъде много по-малка от очакваната. Едва ли ще има периоди , през които тя да се вижда с просто око. По скоро за да я гледаме в средата и края на декември ще ни трябва малък телескоп или бинокъл. След това тя ще бъде достъпна само за средно големи и големи телескопи. #14 (2013/11/30; 01ч15мин) КАК ОЦЕЛЯ КОМЕТАТА ISON..  #13 (2013/11/29; 18ч45мин) КОМЕТАТА ISON ОЦЕЛЯ СЛЕД ВЧЕРАШНИЯ КАТАКЛИЗЪМ  Най-после страниците с данните от спътника SOHO вече са достъпни. Показваме най-последнато публикувано изображение от коронографа LASCO_C3.То е от 17ч15мин българско време. На него кометата не само, че се виджда, но и изглежда в "добро здраве". Яркостта й видимо се е възстановила, което означава, че и сублимацията от ядрото се е усилила отново след снощното избухване. В момента звездната й величина е -1, а разстоянието до Слънцето е около 14 милиона километра. #12 (2013/11/29; 14ч00мин) ШАНСОВЕТЕ КОМЕТАТА ДА Е ОЦЕЛЯЛА НАРАСТВАТ Едно видео, направено късно през нощта българско време и публикувано от собственика на канадския сайт SOLARHAM.COM дава много сериозна надежда да се надяваме, че кометата ISON наистина е оцеляла въпреки тежката катастрофа, която претърля снощи около 20 часа българско време. Отделно прилагаме тук части от два последователни кадъра от коронографа COR2-STEREO-A. На първата картина е показана ситуацията в момента около катаклизма. Втората картина е от кадър, заснет приблизително един час по-късно. Съществената разлика между двете изображения е в една светла зона, която на втория кадър я има, а на първия липсва. Най-вероятно тази светла зона е значително отслабналата опащка на кометата след взрива. Тя показва, че най-вероятно ядрото (или част от него) е оцеляло. То е продължило своето движение покрай Слънцето, но вече с много по-слаба сублимация. Все пак очакваме, че последната "тежка дума" по въпроса ще каже екипът изследователи от SOHO, работещ по данните от коронографите LASCO_2 и LASCO_3. И в момента техният сайт продължава да е много трудно достъпен...  Един и същи участък заснет в 19ч54мин българско време (вляво) и около един час по-късно от коронографа COR2 на STEREO-A #11 ((2013/11/29; 11ч30мин)) ДВЕ ИНТЕРЕСНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ ОТ ТАЗИ СУТРИН!!!...
#10 (2013/11/29; 01ч45мин) ИМА ЛИ ШАНС КОМЕТАТА ISON ВСЕ ПАК ДА Е ОЦЕЛЯЛА? Снимка от коронографа LASCO_C2, която е получена в 23ч24мин българско време, показва образувание в короната, което евентуално може да е някакъв остатък от кометата C2012/S4 (ISON). Ако това е наистина така,а не просто някакво изхвърляне на коронална маса, то шансът все пак кометата да е оцеляла след взрива около 20ч българско време е значителен. В момента уеб-страницата на архива, в който се натрупват данните от уредите на SOHO е много търсена и достъпът до нея е практически невъзможен.  Изображението ог LASCO_C2  А това е, което ние забелязахме на изображение от уреда, който регистрира драмата с кометата... Заснето е в 23ч54мин. българско врeме ------------------------------------------------------------- #9 (2013/11/28; 22ч15мин) КРАЯТ НА КОМЕТАТА ISON?:ИЗОБРАЖЕНИЯ ОТ КОРОНОГРАФИТЕ НА STEREO-A И STEREO-B В 20ч00мин БЪЛГАРСКО ВРЕМЕ
Очаквайте следващият коментар около 24ч00мин българско време. #8 (2013/11/28; 13ч30мин) КОМЕТАТА УВЕЛИЧИ ЯРКОСТТА СИ. ПРИВЕЧЕР ЩЕ БЪДЕ МАЛКО ПО-ЯРКА ОТ ВЕНЕРА. ЩЕ СЕ ВИЖДА ЛИ ОБАЧЕ С ПРОСТО ОКО ОТ БЪЛГАРИЯ? ПОЧТИ СИГУРНО - НЕ! Кометата ISON се вижда чудесно в полето на коронографа LASCO_C3 на борда на спътника SOHO. Тя вече се вижда добре и в полето та коронографа COR_2 на борда на сондата STEREO Ahead. Очакваме до час-час и половина тя да попадне в полето и на коронографа LASCO_C2. От друга страна тя вече не се вижда в полето на хелиосферната камера HI-1 на борда на STEREO-A.  Кометата в полето на коронографа LASCO_C3 в 11ч06мин българско време. В момента кометата е на разстояние около 7.5 милиона километра от Слънцето и се приближава към него със скорост от 195 км/с. От вчера по обяд до днес по обяд зведната й величина нарастна от +0.5 до -2.3. Това прави нарастване на яркосттай от близо 15 пъти за 24 часа. Най-вероятно преди да се скрие зад Слънцето привечер нейната зведна величина ще бъде между -4 и -5. Това означава, че тя ще бъде между 600 и 1000 пъти по-слаба от Луната при пълнолуние и мабко по-ярка или приблизително ярка колкото Венера. Дали ще можем да я наблюдаваме обаче от България с просто око?! Теоретично - много трудно. На практика - почти 100% не! Ще обясним защо. Гледайки от Земята кометата се приближава към слънчевия диск от запад (или югозапад). Това веднага означава, че Слънцето ще бъде по-високо над хоризонта в сравнение с нея. Поради това то ще създава много ярка разсеяна светлина в района около кометата, което ще затруднява прякото й наблюдение. Със затъмнено стъкло или очила за слънчево затъмнение това също няма да се получи- в този случай поради силното отсллабване на светлината. От друга страна самата комета ще залезе малко ПРЕДИ да залезе Слънцето. Т.е. не бихме могли да се възползваме от доста високата й околомаксимумна яркост. Ако кометата приближаваше Слънцето от изток - тогава условията биха били много по-благоприятни. Кометата би се виждала много добре след или около залез слънце ниско над западния хоризонт. Разбира се, при ясно време... Такава възможност ще имаме само след няколко дни! След това условията за наблюдение дори ще се подобрят, тъй като периодът на вечерна видимост ще нараства. Те ще бъдат оптимални през втората половина на декември. Впоследствие яркостта й ше започне бързо да намалява и през втората половина на януари ще бъде достъпна за наблюдение само с мощни телескопи. ------------------------------------------------------------- #7 (2013/11/28; 01ч15мин) НА КОМЕТАТА Й ПОРАСНАХА "УШИ" Последните получеви снимки от коронографа LASCO_C3 и хелиосферната камера HI-1 на борда на STEREO-A разкриха интересни струкутри в околоядрената област на кометата ISON. На изображението от LASCO_C3 се вижда светъл "израстък", изхождащ от ядрото и обърнат на някакъв ъгъл спрямо посокага към Слънцето. Източникът е зона на повишена сублимация на газ и прах от повърхността на ядрото.  Възникване на "израстъка"(SOHO/LASCO_C3) Картината става по-ясна обаче ако се погледне и кадъра от позицията на сондата STEREO-A. Според изображението от камерата HI-1 кометата всъщност притежава две подобни зони на повишена сублимация. Те са разположени доста симетрично спрямо центъра на ядрото и изглеждат като своеобразни "уши" на кометата. През последните две седмици в интернет имаше съобщения за подобни структури на кометата, наблюдавани преди време. Възможно ли е те да възникват периодично? Това би могло да бъде индикация, че става въпрос за постоянни източници на повишена сублимация, които периодично се разкриват на пряко слънчево греене. Оттук пък следва да се търси връзка с околоосното въртене на ядрото. Всъщност точно въз осонва на наблюдения на подобни структури са определен периодите на околоосно въртене на много комети.  Кометата ISON около 23ч20мин бълг.време на 27 ноември (STEREO-A/ HI-1) Описаното дотук е една една много вероятна хипотеза. Тя обяснява какво всъщност наблюдаваме. За да се потвърди или отхвърли ще са необходими допълнителни наблюдения през следващите дни и седмици след като кометата облети Слънцето. ------------------------------------------------------------- #6 (2013/11/27; 21ч30мин) СЛЪНЧЕВИЯТ ПЛАЗМЕН ОБЛАК ДОСТИГНА КОМЕТАТА, НО ПОЧТИ НАПЪЛНО ОТСЛАБЕН И РАЗСЕЯН Последната снимка от коронографа LASCO_C3 от тази вечер показва, че плазменият облак е достигнал кометата, но почти напълно разсеян и отслабен. Няма никакви видими следи върху формата, структурата или рязка промяна на яркостта й, които да показват, че е имало някакъв ефект върху нея от тази среща. Видимата звездна величина на C/2012S1 ISON в момента е -0.37.Това означава, че кометата е около 20000 пъти по-слаба от пълната Луна. От днес по обяд досега нейният блясък е нарастнал с около 0.9 звездни величини или малко над 2 пъти. Разстоянието от кометата до Слънцето в момента е около 14 милиона километра. През перихелия си тя ще премине утре, 28 ноември в 20ч24мин българско време.  Кометата ISON в полето на коронографа ASCO_C3 в 18ч18мин българско време на 27 ноември 2013г (SOHO/LASCO_C3) #5 ( 24/11/27 10ч45мин) КОМЕТАТА ВЕЧЕ СЕ ВИЖДА И В ПОЛЕТО НА КОРОНОГРАФА LASCO_C3 НА БОРДА НА SOHO От тази сутрин, приблизително между 5 и 6ч сутринта българско време кометата ISON вече се вижда и в полето на коронографа LASCO_C3 на борда на спътника SOHO. Някъде близо до западтия край на слънчевия диск, гледан от Земята, но все пак откъм невидимата за земните наблюдатели е регистрирано приблизително по същото време изхвърляне на коронална маса (CME- Corobal Mass Ejection). Това вероятно е свързано с изригване от някоя от активните области, които се виждат на изображението на EUVI уреда на борда на сондата STEREO Behind. Изхвъърленият плазмен облак ще подмине Земята, но е почти сигурно, че ще се срещне с кометата. Възможно е това да стане още до края на днешния ден. Твърде вероятно е при срещата слънчевият плазмен облак да "отнесе" със себе си йонната опашка на кометата ISON и тя да остане за кратко време без такава. По-лекият сценарий е опашката да се разкъса за известно време. Какво точно ще се случи, предстои да видим...  Първо появяване на кометата ISON в полето на коронографа LASCO_C3 (SOHO) #4 (24/11/26 17ч15мин) КОМЕТАТА C/2012S1 ISON ВЕЧЕ Е В ПОЛЕТО НА КОРОНОГРАФА COR2 НА СОНДАТА STEREO BEHIND! На изображението от коронографа COR2 на сондата STEREO-B, получено в 16ч55мин българско време вече се вижда нов обект. Това е кометата ISON. На същият кадър отгоре се вижда и планетата Юпитер. Прегледът на по-старите изображения от днес показва, че кометата е влязла в полето на коронографа някъде около 8ч сутринта българско време. На тази снимка обаче много отчеливо се вижда нейната опашка. Така вече е сигурно, че наистина е тя...  Кометата ISON в полето на коронографа COR2 на сондата STEREO-B в 16ч54мин бълг.време ----------------------------------------------------------- #3 (24/11/26 14ч30мин) ИЗХВЪРЛИ ЛИ ЯДРОТО НА КОМЕТАТА ISON ПРАХОВАТА СИ МАНТИЯ?!... По-долу публикуваме трите последни снимки на кометата C/2012 S1 (ISON) от последното денонощие. На първите две от тях се вижда втори център на яркост, който очевидно се движи по посока на опашката. Някои неправилно побързаха да изтълкуват това като доказателство, че кометата се е разпаднала. На последната снимка обаче се вижда, че кометата си е "жива и здрава", а вторият център на яркост вече е видимо доста отслабнал. Най-вероятно сме станали свидетели на активизиране на ядрото с изхвърляне на част от праховата му мантия- тънката нелетлива обвивка, която обгражда по-голямата част от неговата повърхност. Изхвърленото вещество е било увлечено от светлинното налягане подобно на другите прахови частици и заедно с тях е поело в посока, обратна на Слънцето. Първоначално изхвърленият прах се движи под формата на по-плътен облак, който се наблюдава като откъс. След това обаче той постепенно се разнася и "разтваря" сред останалите прахови частици и загубва първоначалния си контраст спрямо тях. След като праховата мантия се е разрушила, сублимацията на газ и прах от ядрото се е увеличила и яркостта на кометата нараства. Подобни явления изобщо не са рядкост при кометите, особено когато са достатъчно близо до Слънцето. За сравнение тук даваме снимка с подобно събитие при една друга комета - Швасман-Вахман 3.
се откъсът (вероятно праховата мантия), изхвърлен от ядрото  Кометата Швасман-Вахман-3 (1995г) ------------------------------------------------------------ #2 (24/11/24; 23ч45мин) На току-що полученият кадър от HI-1 се вижда, че кометата видимо е увеличила блясъка си в сравнение с днес по обяд. Дали това се дължи на активни процеси или е поради околоосното въртене на ядрото за момента е трудно да се каже. ------------------------------------------------------------ СТРАНИЦАТА "КОМЕТАТА ISON 'НА ЖИВО' " Е АКТИВНА #1 (2013/11/24: 18ч15мин); корекция в 23ч30мин Страницата "Кометата ISON 'на живо'" е активна от днес, 24 ноември , от 15ч българско време. В момента кометата се наблюдава в полето на камерата HI-1 (Heliospheric Imager-1) на борда на космическата сонда STEREO-Ahead (STEREO-A). Тя е почти в средата на полето, малко под яркият обект в центъра, който е Земята. Освен нашата планета на изображението се вижда още и Меркурий (виж и на изображението с обозначенията под текста). Слънцето е откъм дясната граница на изображението (светлата област там), но непосредствено не попада в кадър. Предназначенито на уредите HI-1 на борда на двете сонди STEREO е да наблюдават междупланетното пространство в непосредствена близост до Слънцето, в т.ч да следят за движението на облаците изхвърлена коронална маса, както и силно приближаващите до Слънцето комети от т.нар. "Кройцово семейство". Такава е и кометата C/2012/S1 ISON. ДВЕ ПЛАНЕТИ И ДВЕ КОМЕТИ В ЕДИН КАДЪР  Изображение от HI-1 STEREO Aheаd в 15ч18мин бълг.време През следващите 36-48 часа включително кометата C/2012/S1 ISON ще се наблюдава единствено в полето на този уред. Обновяването на изображенията не е равномерно по време. Огледът на получените файлове показва, че по-голямата част от изображенията след 21 ноември се получават приблизително по време, когато в България е сутрин. По 1-2 кадъра се получават през цялата останала част от денонощието. По този начин за 24 часа в архива на изображенията се натрупват средно по 6 или 7 кадъра. За сравнение- на 10 ноември са получени 36 кадъра, а на 19-ти те са 24. Дали през следващите дни около перихелия на кометата ще се запази честотата от 6-7 кадъра на денонощие ние не знааем. По- логично изглежда, а и се надяваме тя да нарастне. ( В първоначалния вариант на това съобщение беше писано, че честота на обновяване на кадрите е веднъж на 2 часа. Това обаче се оказа невярно.) Честотата на обновяване на нашата страница е веднъж на 10 минути. Считаме, чя на този етап тази честота е достатъчна. В сряда, 27 ноември, след като кометата влезе и в полето на коронографа LASCO_C3 на борда на SOHO ще бъде преценено дали честотата на обновление на страницата да се увеличи- примерно по веднъж на 5 мин. --------------------------------------------------- Кометата C/2012/S1 ISON в квази- реално време от космическите апарати SOHO, STEREO-A, STEREO-B и SDO + актуални текстови, аудио и видео коментари през периода 24-30 ноември 2013г (тук) |
