2013/02/15: ДЕНЯТ НА АСТЕРОИДА
(страницата е в процес на изграждане...)

С  КОЛКО АСТЕРОИДА ВСЪЩНОСТ СЕ СРЕЩНА ЗЕМЯТА  НА 15 ФЕВРУАРИ 2013г.?!.... (16 февруари; 12ч00мин.)
Каква е качествената разлика  между  най-малките, наблюдавани досега в съседство със Земята астероиди и гигантските метеори, наричани "болиди"? От физическа гледна точка такава май няма. И едните и другите представляват скални късове, най-често с размери от няколко метра до няколко десетки метра. Разликата е, че едните (болидите) навлизат в земната атмосфера без преди това да са били наблюдавани с астрономически инструменти. Обикновено взривявайки са вследствие на триенето и високата температура в  атмосферата те достигат до земната повърхност под формата на скални късове с различни размери (метеорити).

За разлика от тях миниатюрните астероиди, прелитащи покрай Земята се откриват и наблюдават с  телескопи, т.е. те представляват  астрономически обекти в смисъл на  начина, по който се откриват и  наблюдават. А размерите на някои от тях са наистина миниатюрни - те са около и под 10 метра. Ето и някои примери:

2011MD - 10м; 2009VA -7м; 2010RF12 - 7м; 2004FU162 - 6м; 2012BX34 - 8м.
В момента броят на тези миниатюрни близко прелитащи край Земята астероиди е над 10. Всички те са открити през последните десетина години. Техният списък е даден тук.

Според последните оценки от сеизмичните регистрации за енергията, отделена при сблъсъка на Челябинския метеорит с атмосферата, тя се е равнявала на около 500 килотона тротилов еквивалент. В този случай при скорост от около 60 км/с за масата на тялото  се получава стойност около 1150 тона. Това е значително над обявените първоначално оценки за около 50 тона. Ако при тази стойност допуснем, че относителната плътност на материала е около 3 (характерна стойност за земната кора), то за обема на Челябинското тяло  се получава около 400 куб. метра. Оттук пък следва, че неговият среден диаметър е бил  приблизително 9-10 метра.







Челябинският болид
Важно е  да се отбележи,  че масата на обекта, а следователно и средният диаметър биха били по-големи ако се приеме, че скоростта  спрямо Земята е била по-малка  от  цитираните 60 км/с. От друга  страна максималната пределна скорост  за такъв обект е 72км/с, а минималната е  12.6  км/с.

В крайна сметка  независимо от  нюансите в оценките  за параметрите на Челябинското метеорно тяло  се налага един и същи извод. Това е бил  обект с размерите и масата на миниатюрен астероид -  прблизителен среден размер около 10 м  или  малко по-голям. Въпросният обект е бил  около 30 до 50 пъти по-малък по маса от Тунгуския метеорит, но по-голям от всичко друго, което е падало на Земята през последните 100 години.

Следователно, на 15 февруари 2013 година Земята се е срещнала не с един, а с два астероида. Най-напред един по-малък се сблъска с нея рано сутринта над Урал, а половин ден по-късно вторият, значително по-голям (2012DA14) прелетя покрай нея на около 27000 км разстояние.



Астероидът  2012 DA14 - рисунка

ЗАЩО Е СИГУРНО, ЧЕ МЕЖДУ ЧЕЛЯБИНСКИЯТ БОЛИД И АСТЕРОИДА 2012DA14
НЯМА ВРЪЗКА?
(16 февруари; 19ч00мин.)

Проекция на траекторията на Челябинския болид върху земната повърхност  - приблизителна реконструкция
"Челябинският болид е навлязъл в атмосферата ва Земята приблизително от посока  североизток. Такъв е изводът на руските учени след предварителния анализ на снимковия и видео материал и разказите на очевидци.  Следователно това тяло се е движело около Слънцего по орбита, която е пресичала равнината на орбитата на Земята  приблизително в същото направление. От своя страна астероидът  2012DA14  се движи около Слънцето по своята орбита приблизително от юг на север. По този начин орбитите на двете тела сключват много голям ъгъл помежду си .
В случай, че Челябинското метеорно тяло е представлявало отделен къс от 2012DA14 орбитите  на двете тела би трябвало да са близки една до друга. По този начин  твърденията, които бяха изказани  в някои медии за връзка между Челябинския метеорит и астероида 2012DA14  се оказват недостоверни.











Схема на орбитите на Челябинското метеорно тяло (червената линия), астероида 2012DA14 (бялата линия) и Земята (синята линия)




ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЧЕЛЯБИНСКОТО ТЯЛО ДА Е БИЛО МАЛКА КОМЕТА?....
(17 февруари; 23ч00мин.)


Засега  това е само предположение.  То би  могло да бъде  твърдо  опровергано единствено от веществени доказателства. А веществените доказателства биха могли да бъдат открити късове от Челябинския  обект, които  недвусмислено да доказват  неговата  скална природа.

До момента обаче такива няма...

Има едно сигурно доказателство, че нещо от падналият космически обект е достигнало до земната повърхност. Местен жител е видял как от падащия болид се откъсва отломка, която полита в обратна посока и пада  върху повърхността на замръзналото езеро Чебаркул. В леда се образува дупка с диаметър от около 8 метра. Независимо от претърсването на дъното на езерото от водолазни екипи засега не са намерени никакви отломки. Все още не са намерени засега такива и в голям район около мястото на падането. Поне засега.... Сякаш обектът, появил се в небето над Урал се  е изпарил.





Езерото Чербакул с "кратера" върху леда

Нещо подобно се е случило с прочутият Тунгуски метеорит. Той е бил несъмнено много по-голямо тяло и също се е взривило, но на по-малка височина - около 20 километра над земната повърхност.


Като оставим настрана всички екзотични хипотези за катастрофирал извънземен космически кораб, черни дупки, антиматерия и пр.  има едно  сериозно естественонаучно обяснение за природата на  Тунгуския метеорит. А  то е, че  въпросният космически обект е бил ледено тяло, подобен по физически свойства на ядрата на кометите. Взривяването високо над повърхността на Земята е станало благодарение на високата  температура поради триенето в атмосферата, която вероятно е достигнала 2500 градуса. А както знаем при тази температура настъпва термолиза на водата. Тя се разпада на водород и кислород с последващо взривообразно съединяване - отново под формата на вода. Какво ще се получи в крайна сметка? Основно водни пари, примесени с финно разпрашени частици от нелетливата (скална) компонента на кометното ядро. За последната вече е известно от новите данни за кометите, че представлява пореста и много крехка в механично отношение структура. Тя се разрушава и раздробява много  лесно  под действие на инерчни сили и дори поради обикновеното изпарение на кометните ледове. Логично е  при това положение  до земната повърхност да не стигне нищо  или почти нищо.


Ето защо до началото на 90-те години не бяха намерени никакви по-сигурни следи от Тунгуското тяло. Това пък подхранваше многобройните спекулативни хипотези в продължение на повече от 80 години...


В началото на 90-те години на 20-ти век един лесничей обхождайки  тайгата в района на Тунгуското явление от 1908 година  открива странно образувание- т.нар. "Патомски кратер". Това е земна форма, която по външен вид наподобява гигантска къртичина или мравуняк.

 Изградена е от висок "вал" от рохкава земна маса, в центъра на който се намира кратерът. Впоследствие са намерени още обекти с подобна структура в района. Относно техния възможен произход геолозите стигат до следното заключение - "Патомския кратер" и подобните нему форми са образувани най-вероятно от паднали ледени метеорити. Забивайки се в земната повъърхност на известна дълбочина отделящата се от тях смес от вряла вода и пари е "изринала" навън и нагоре земната маса.

Възрастта на тези образувания била оценена на около 80 години, т.е началото на 20-ти век. Естествено всички се сетили за Тунгуския метеорит, а хипотезата за неговия кометен произход получила много мощен аргумент. Впоследствие били открити и други доказателства...





Патомският кратер

Ако предположим, че Челябинското тяло е било всъщност малък леден астероид (или все едно малко кометно ядро) липсата на намерени късове на дъното на езерото Чебаркул е обяснима. Падналият леден къс просто се е разтопил и смесил с водите на езерото, а нелетливатта (скална) компонента се е разбила на миниатюрни частици, които са се отложили по дъното. Тяхното присъстви там може да бъде доказано чрез геохимичен анализ на проби от дънните отложения.

Характерна особеност на кометите е, че обикновено по тяхната орбита освен самото ядро се движат голямо количество по-големи и по-малки късове и дребни частици, т.е образува се "метеорен поток". Те се получават от постепенното разрушаване в резултат от изпарението и разпрашвването на вешеството на самото ледено ядро. Следователно, логично е ако Челябинското тяло е наистина миниатюрна комета то да се е движило в пространството със сериозна "свита" от по-малки тела, откъснали се от него. И в тази връзка възниква още един въпрос - а дали наблюдаваните болиди над Куба и Сан Франциско всъщност не са били членове на "свитата" на Челябинското тяло?!...Доколкото може грубо да се съди от този видеозапис, направен в района на Сан Франциско  движението на болида е по посока най-вероятно от  изток на запад (би трябвало градът е на запад - от географски съображения), което е доста близко до посоката на траекторията на Челябинския болид.... (Не бива обаче да изключваме и възможността двата болида над Куба и САЩ да са просто случайни съвпадения по време с Челябинския болид!... Б.К.)

Допълнителен аргумент в полза на нашата хипотеза би било откриването в района на Южен Урал  на структури, подобни  на  "Патомския кратер".

Защо никой не е забелязал тази малка комета при нейното приближаване?!... По същата причина, по която не е било забелязано и Тунгуското тяло, тя се е движила откъм  дневната страна, т.е страната на Слънцето. Това прави предварителната й регистрация много трудна. Освен това става въпрос за тяло с много скромни размери - от порядъка на десетина метра или евентуалонн малко повече. Повечето от ядрата на наблюдаваните комети са с размери между 1 и 10 километра, т.е между 100  и 1000 пъти по-големи.

                    Борис Комитов
 


НАМЕРЕНИ СА КЪСОВЕ ОТ ЧЕЛЯБИНСКОТО ТЯЛО (18 февруари; 13ч30мин)


Късчета от "Челябинския метеорит"

В района на падането на Челябинския космически обект са намерени малки скални късове с черен цвят и размери от порядъка на 0.5-1 см.Засега този факт е в полза по-скоро  на хипотезата за голямо метеорно тяло от каменен произход (хондрит),т.е.  миниатюрен астероид, който по физическите си свойства е сроден с астероидите от главния пояс между Марс и Юпитер. Търсенето на други отломки продължава. Предстои детайлен химически и петрографски анализ на намелените образци.
Засега кометната хипотеза също не бива да бъде "отписвана". Твърди скални частици, включително и с метално съдържание съдържа и нелетливата компонента в структурата на кометните ядра.

Според специалисти от Челябинския университет относителното съдържание на метали в намерените метеоритни късове е над 8%.



Междувременно  стана ясно, че на 15 февруари сутринта життелите на гр. Ханти-Мансийск в Западен Сибир  също са наблюдавали ярък болид. Счита се за най-вероятно това да е член от "свитата" на Челябинското космическо тяло.





Друго парче от метеорита

Според последни оценки Челябинският метеорит  е навлязъл в  горните слоеве на атмосферата под ъгъл около 20 градуса със скорост 18 км/с. Най-напред навлизането в атмосферата е било регистрирано от инфразвукови датчици на НАСА  в Аляска. По-ниската скорост води до завишаване на оценката за масата и размера на Челябинското тяло до около 10000 тона и 17 метра в диаметър, ако се приеме, че е представлявал скален, а не леден обект. В момента гече и анализ на траекториите на болисите над Куба и Сан Франциско.




АСТЕРОИДЪТ 2012 DA14: СНИМКИ И ВИДЕО




Астероидът 2012 DA14 заснет в Австралия на
13 февруари 2013 г
. (nasa.gov)
Анимационна снимка на 2012 DA14 (nasa.gov) Астероидът  2012 DA14, наблюдаван в обсерваторията  Джин-Джин в Австралия
(видео)(gazeta.ru)

СНИМКА НА АСТЕРОИДА 2012 DA14  В НАОП "Ю.ГАГАРИН"- СТ. ЗАГОРА
(18 февруари; 19ч00мин)


Снимка на астероида  2012 DA14 на 15 февруари 2013г в 22ч04мин бълг. време
(НАОП "Ю.Гагарин"- Стара Загора). Оригиналното изображение е с размери
3400 х 2300 пиксела.

Метеорологичната прогноза за петък 15 февруари 2013 година не беше благоприятна за наблюдение на астероида 2012 DA14 над България. Ето защо очакванията в Народната астрономическа обсерватория "Ю. Гагарин"- Ст.Загора за успешно наблюдение не бяха големи.

Сутринта в петък обаче небето се проясни, а към обяд и съвсем се изчисти от облаци. Късно след обяд вече почти нямаше съмнение, че ще има успешно наблюдение. Подготовката тръгна на пълни обороти. Специално за целта в обсерваторията пристигна Милен Минев- астроном-любител и бивш курсист в школата към обсерваторията. В момента той е студент по физика II курс във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Към 20 часа вечерта обаче  в западната част на небето започнаха да се трупат облаци. Приближаваше атмосферен фронт. Както обикновено в такива случаи в неговото чело се движеха високи перести облаци. Много скоро те заеха и областта около зенита и продължиха на изток, към района на съзвездията Дева, Лъв и Косите на Вероника. Точно оттам минаваше  видимата траектория на астероида.

Програмата за наблюдение включваше получаването на снимки с помощта на цифров фотоапарат, монтиран към най-големия телескоп на обсерваторията. Той е тип "рефлектор" (огледален), марка "Celestron" с диаметър на обектива 28 сантиметра и фокусно разстояние 280 сантиметра с монтиран фокален редуктор. Това е специална оптическа приставка , която позволява ползване на по-широко зрително поле и  е много полезна при търсене и  наблюдение на комети и астероиди.

Скоро небето се покри почти напълно с облаци. Тук-там обаче оставаха прозорци ясно небе. Надеждата беше, че може да се получи снимка на звездното небе именно в някой такъв прозорец, в момента в който астероидът преминава оттам... Шансът за такова нещо обаче е нищожен. За да не останат ентусиастите съвсем "на сухо" от компютъра на г-жа Надя Кискинова беше включена телевизията на НАСА, която предаваше директни наблюдения на 2012 DA14 от Австралия...

Най-после, към 22 часа българско време, това което изглеждаше почти невъзможно стана факт. Милен успя да получи в рамките на 10-секундна експозиция изображение на звезна площадка на границата между съзвездията Дева и Косите на Вероника. И астероидът по това време беше там!....(виж снимката).

Това, че наблюдението е било успешно не се разбра веднага. Едва днес изображението на астероида беше идентифицирано от Надя Кискинова. Това е обектът, ограден в бяла окръжност на снимката. В момента на заснемането той все още беше много близо до Земята, но вече се отдалечаваше от нея.

Повишената яркост в центъра на изображението е паразитна светлина ("блик")- комбиниран ефект от облачността и нощното осветление в Стара Загора.