|
Челябинският болид
Астероидът 2012 DA14 - рисунка |
|
Засега това е само предположение. То би могло да бъде твърдо опровергано единствено от веществени доказателства. А веществените доказателства биха могли да бъдат открити късове от Челябинския обект, които недвусмислено да доказват неговата скална природа. До момента обаче такива няма... Има едно сигурно доказателство, че нещо от падналият космически обект е достигнало до земната повърхност. Местен жител е видял как от падащия болид се откъсва отломка, която полита в обратна посока и пада върху повърхността на замръзналото езеро Чебаркул. В леда се образува дупка с диаметър от около 8 метра. Независимо от претърсването на дъното на езерото от водолазни екипи засега не са намерени никакви отломки. Все още не са намерени засега такива и в голям район около мястото на падането. Поне засега.... Сякаш обектът, появил се в небето над Урал се е изпарил. Езерото Чербакул с "кратера" върху леда Нещо подобно се е случило с прочутият Тунгуски метеорит. Той е бил несъмнено много по-голямо тяло и също се е взривило, но на по-малка височина - около 20 километра над земната повърхност. Като оставим настрана всички екзотични хипотези за катастрофирал извънземен космически кораб, черни дупки, антиматерия и пр. има едно сериозно естественонаучно обяснение за природата на Тунгуския метеорит. А то е, че въпросният космически обект е бил ледено тяло, подобен по физически свойства на ядрата на кометите. Взривяването високо над повърхността на Земята е станало благодарение на високата температура поради триенето в атмосферата, която вероятно е достигнала 2500 градуса. А както знаем при тази температура настъпва термолиза на водата. Тя се разпада на водород и кислород с последващо взривообразно съединяване - отново под формата на вода. Какво ще се получи в крайна сметка? Основно водни пари, примесени с финно разпрашени частици от нелетливата (скална) компонента на кометното ядро. За последната вече е известно от новите данни за кометите, че представлява пореста и много крехка в механично отношение структура. Тя се разрушава и раздробява много лесно под действие на инерчни сили и дори поради обикновеното изпарение на кометните ледове. Логично е при това положение до земната повърхност да не стигне нищо или почти нищо. Ето защо до началото на 90-те години не бяха намерени никакви по-сигурни следи от Тунгуското тяло. Това пък подхранваше многобройните спекулативни хипотези в продължение на повече от 80 години... В началото на 90-те години на 20-ти век един лесничей обхождайки тайгата в района на Тунгуското явление от 1908 година открива странно образувание- т.нар. "Патомски кратер". Това е земна форма, която по външен вид наподобява гигантска къртичина или мравуняк. |
Изградена е от висок "вал" от рохкава земна маса, в центъра на който се намира кратерът. Впоследствие са намерени още обекти с подобна структура в района. Относно техния възможен произход геолозите стигат до следното заключение - "Патомския кратер" и подобните нему форми са образувани най-вероятно от паднали ледени метеорити. Забивайки се в земната повъърхност на известна дълбочина отделящата се от тях смес от вряла вода и пари е "изринала" навън и нагоре земната маса. Възрастта на тези образувания била оценена на около 80 години, т.е началото на 20-ти век. Естествено всички се сетили за Тунгуския метеорит, а хипотезата за неговия кометен произход получила много мощен аргумент. Впоследствие били открити и други доказателства... Патомският кратер Ако предположим, че Челябинското тяло е било всъщност малък леден астероид (или все едно малко кометно ядро) липсата на намерени късове на дъното на езерото Чебаркул е обяснима. Падналият леден къс просто се е разтопил и смесил с водите на езерото, а нелетливатта (скална) компонента се е разбила на миниатюрни частици, които са се отложили по дъното. Тяхното присъстви там може да бъде доказано чрез геохимичен анализ на проби от дънните отложения. Характерна особеност на кометите е, че обикновено по тяхната орбита освен самото ядро се движат голямо количество по-големи и по-малки късове и дребни частици, т.е образува се "метеорен поток". Те се получават от постепенното разрушаване в резултат от изпарението и разпрашвването на вешеството на самото ледено ядро. Следователно, логично е ако Челябинското тяло е наистина миниатюрна комета то да се е движило в пространството със сериозна "свита" от по-малки тела, откъснали се от него. И в тази връзка възниква още един въпрос - а дали наблюдаваните болиди над Куба и Сан Франциско всъщност не са били членове на "свитата" на Челябинското тяло?!...Доколкото може грубо да се съди от този видеозапис, направен в района на Сан Франциско движението на болида е по посока най-вероятно от изток на запад (би трябвало градът е на запад - от географски съображения), което е доста близко до посоката на траекторията на Челябинския болид.... (Не бива обаче да изключваме и възможността двата болида над Куба и САЩ да са просто случайни съвпадения по време с Челябинския болид!... Б.К.) Допълнителен аргумент в полза на нашата хипотеза би било откриването в района на Южен Урал на структури, подобни на "Патомския кратер". Защо никой не е забелязал тази малка комета при нейното приближаване?!... По същата причина, по която не е било забелязано и Тунгуското тяло, тя се е движила откъм дневната страна, т.е страната на Слънцето. Това прави предварителната й регистрация много трудна. Освен това става въпрос за тяло с много скромни размери - от порядъка на десетина метра или евентуалонн малко повече. Повечето от ядрата на наблюдаваните комети са с размери между 1 и 10 километра, т.е между 100 и 1000 пъти по-големи. Борис Комитов |
Късчета от "Челябинския метеорит" В района на падането на Челябинския космически обект са намерени малки скални късове с черен цвят и размери от порядъка на 0.5-1 см.Засега този факт е в полза по-скоро на хипотезата за голямо метеорно тяло от каменен произход (хондрит),т.е. миниатюрен астероид, който по физическите си свойства е сроден с астероидите от главния пояс между Марс и Юпитер. Търсенето на други отломки продължава. Предстои детайлен химически и петрографски анализ на намелените образци. Засега кометната хипотеза също не бива да бъде "отписвана". Твърди скални частици, включително и с метално съдържание съдържа и нелетливата компонента в структурата на кометните ядра. Според специалисти от Челябинския университет относителното съдържание на метали в намерените метеоритни късове е над 8%. |
Междувременно стана ясно, че на 15 февруари сутринта життелите на гр. Ханти-Мансийск в Западен Сибир също са наблюдавали ярък болид. Счита се за най-вероятно това да е член от "свитата" на Челябинското космическо тяло. Друго парче от метеорита Според последни оценки Челябинският метеорит е навлязъл в горните слоеве на атмосферата под ъгъл около 20 градуса със скорост 18 км/с. Най-напред навлизането в атмосферата е било регистрирано от инфразвукови датчици на НАСА в Аляска. По-ниската скорост води до завишаване на оценката за масата и размера на Челябинското тяло до около 10000 тона и 17 метра в диаметър, ако се приеме, че е представлявал скален, а не леден обект. В момента гече и анализ на траекториите на болисите над Куба и Сан Франциско. |