|
|
| Начало За кометата ISON Наблюдения от космически апарати Новини (съобщения, снимки и видео ) Кометата ISON върху нощното небе Кометата ISON "на живо" ---------------------------------------------------------- НАОП "Юрий Гагарин"-Ст.Загора "Космическото време" днес |
| ЩЕ ИЗПРАТИМ 2013
С ЯРКА НЕБЕСНА ГОСТЕНКА Надя Кискинова Не една комета носи името на своя откривател Дейвид Леви, който сравнява своите „питомци“ с „… котките. И те имат опашки, и те правят точно това, което си искат.” Една небесна гостенка с обозначението С/2012 S1 (ISON) поема път към вътрешността на Слънчевата система, откъсвайки се от кометния „резервоар“ в далечните покрайнини, т.н. Облак на Оорт на разстояние от около 1 светлинна година от Слънцето (това е четвърт от разстоянието до най-близката звезда Проксима от Центавър). Било е отдавна, преди 4 милиарда години, когато все още са се формирали планетите и нашата Земя сред тях, но тази комета носи със себе си следи от среща с междузвездната среда и срещата с нея сега ще даде ценни данни за еволюцията на Вселената. Всяка година поне стотина комети се доближават до Слънцето и стават наблюдаеми от Земята, но малцина са тези, които са видими с просто око. В края на ноември и началото на декември кометата, наричана за кратко ISON, ще се вижда с просто око на утринното и вечерно небе. Кометата е открита на 21 септември 2012 от двама астрономи-любители Виталий Невски от Беларус и Артьом Новичонок от Русия с 40-сантиметровия телескоп на Кисловодската обсерватория, която влиза в Международната научна оптична компютърна мрежа ISON (International Scientific Optical Network). По-късно се оказва, че кометата случайно се е озовала на снимки на американски астрономи от 2011 г., но тогава не е била регистрирана като комета. На 10 април 2013 и космическият телескоп „Хъбъл“ получава своите първи изображения на кометата, когато тя все още е на разстояние 634 милиона км от Земята. Наблюденията и анализите водят до извода, че в близост до Слънцето, тази комета може да увеличи блясъка си така, че да се вижда дори на дневното небе, както се вижда сърпа на Луната и да е най-ярката за последния век астрономически наблюдения. Предварителните оценки обаче за блясъка особено на кометите често са се оказвали неверни. Най-ярката комета на ХХ век бе кометата С/1965 S1 Икея-Секи, която през 1965 г. наистина беше сравнима с яркостта на лунния диск. Но очакваната през 1973 г. комета С/1973 Е1 Кохоутек трябваше да бъде още по-ярка. Тя обаче се разпадна с доближаването си до Слънцето и пак беше достатъчно ярка, но не като Луната, а като Венера (Вечерница и Зорница). Нещо подобно става и с кометата ISON. През последните няколко месеца ISON забави увеличението на блясъка си и в момента на максималното си доближаване до Слънцето на 1 860 000 км, което ще стане на 28 ноември едва ли ще превишава яркостта на Вечерницата. За разлика от Венера обаче, в този период опашката на кометата ще се вижда сутрин на разсъмване около 6 часа на югоизточния хоризонт, където освен нея ниско над хоризонта ще се виждат планетите Сатурн и Меркурий, както и тъмния сърп на Луната. Всъщност кометата вече трябва да се вижда с просто око, макар и доста по-неярка. На 18 ноември ще бъде в непосредствена близост до най-ярката звезда от съзвездието Дева – Спика. В древността ярките кометите били считани за предвестници на злини и бедствия на Земята. Днес ги наричат „видимото нищо“. Размерите на кометните ядра са от порядъка само на няколко километра, но с доближаване до по-топлите вътрешни части на Слънчевата система около тях се отделят газови и прахови частици от ядрото. Те отразяват слънчевата светлина и са много разредени, но видимите размери на кометите нарастват. На 21 ноември ISON ще е най-близо до Земята – само на 128 милиона километра, но в астрономически смисъл. Защото почти толкова е и разстоянието между Земята и Слънцето. По никакъв начин кометата не се докосва до нас и нищо не ни пречи да се насладим на небесното чудо и след като премине покрай Слънцето на 28 ноември. Оттогава през декември ще можем да я виждаме и привечер. Макар че яркостта й ще спада, в последните нощи на декември ще се наблюдава цяла нощ в съзвездието Дракон. След това ще я проследяват с телескопи. Възможно е кометата да ни изненада и с метеорен дъжд около 14-15 януари следващата година. Кометата е небесна атракция и истинско предизвикателство за ловците на небесни изображения. Отделът за астрономически науки към Националния научен фонд на САЩ, списание Discover и сп. Astronomy организират конкурс за най-добра фотография та кометата. Конкурсът е в няколко направления с награди от 2 500 до 1000 $ и е отворен за астрономи-любители и професионалисти от цял свят. Срокът е до15 януари 2014 г. , а желаещите могат да научат подробности за конкурса от www.nsf.gov/comet . |
 |